Св. Валентин, едно виртуално гостуване и Mon Cheri Torte

           Страстта ми към готвенето ме направи чест посетител във всевъзможни сайтове, които представяха кулинарни рецепти. В един от тях се оформи цяла група от любителки като мен, които обменяхме рецепти, тънкости при приготвянето им, показвахме снимки...Още в началото една дама ми направи впечатление с виртуозните си тестени произведения - баници, козунаци, кексове и сладкиши - всичко, което показваше, ми се щеше да опитам, толкова интересно и едновременно с това вкусно беше. Проследявайки аватра с красивата елегантна дама винаги знаех, че ме очакваше нещо страхотно, ароматно, ухаещо, токущо извадено от фурната удоволствие за небцето. Така се "запознах" с Венетта. Постепенно започнах да я опознавам. Зад красивия аватар се криеше винаги готова да помогне със съвет или подходяща рецепта дама, а прямотата и искреността и ме впечатляват и до днес. Фина, чувствителна, честна - такава е тя за мен.
Така я усещам. Затова й се доверих. Тя ме изслушва винаги, когато имам нужда, споделя болката ми, но ми подарява и надежда. Не сме се виждали очи в очи, но това не ми пречи да я наричам моя приятелка. Защото така я чувствам. Помните, нали -  "Най-същественото е невидимо за очите, най-същественото се вижда само сърцето..." Моят любим Малък принц е прав - аз видях със сърцето си приятелството...благодаря ти, Вени!
Имам огромната чест точно в деня на любовта да ми гостува един кулинарен виртуоз - представям ви Венетта!

Преди около половин година Мариета ме изненада много приятно с една покана за гостуване в блога и´. Едно огромно предизвикателство за мен... Мариета, моята виртуална приятелка, която много обичам, въпреки че все още не съм я виждала, не съм я докосвала, но  която духовно чувствам и усещам много силно. Една истинска приятелка, която исках да зарадвам и същевременно приятно изненадам с това гостуване. Колкото и да мислех обаче, не успявах да одобря рецептите, които прелиствах. Времето минаваше, но аз знаех, че решението ще дойде от само себе си и то точно тогава, когато му е времето да дойде. Съвсем наскоро, когато отново се бях замислила за неизпълненото си обещание, изведнъж ми хрумна, че това, с което ще гостувам, трябва да е нещо, което не се вмества нито в моите обичайни кулинарни произведения, нито в тези на Мариета и въпреки това да е много типично за нея и за мен. Всъщност обединих нейните любими творения, изпълнени небрежно от мен ;))). И тогава отговорът дойде от само себе си или... представям ви невероятно вкусната и лека 

MON CHERI TORTE

Продукти за блата:

  5 бр.   яйца

160 гр.   захар

100 гр    брашно

 40 гр.   картофено брашно или един пудинг ванилия (42 гр.) за 500 мл    мляко

  1 пак.  ванилия захар

  1 щипка сол


За пълнежа с вишни:


780 мл    компот от вишни
1,5 пак.  (60 гр или количеството трябва да е за 800 мл течност) ванилия пудинг или картофено нишесте
 50 мл    Амарето
  5 листа желатин


За белия пълнеж:


500 гр    пасирана извара или рикота
250 мл    кисело мляко
125 мл    сметана
  1 пак.  ванилия захар
  5 листа желатин
    захар на вкус


Аз не прибавих амарето, за да могат и децата да консумират сладкиша, затова прибавих към изварата сока и настърганата кора от един био лимон + 50 гр. кокосови стърготини.


За сиропирането на блата:


100 - 150 мл сок от компот


За покритието на сладкиша:


250 гр    извара или рикота
 20 мл    амарето или лимонов сок
  1 бр.   ванилия захар
          захар на вкус


За украсата:


500 мл     сок от компот
  5 листа  желатин или пакетче за 250 мл течност червен желатин


Приготвяне на блата:

Дъното на откопчаваща се форма с Ø 24 см се покрива с хартия за печене. Фурната се затопля предварително на 160°.

Яйцата, захарта, ванилията захар и солта се разбиват с миксер на най-високата степен за около 15 минути или докато се получи много пухкава маса.

Внимателно се прибавят брашното и картофеното брашно, респективно пудинга.

Сместа се изсипва в тавата

и се поставя на средна скара в предварително затоплената фурна. Пече се 40-45 минути, като по време на печене вратата на фурната не се отваря. Проверка с клечка.

Готовият блат се оставя на скара да изстине, след което се нарязва на ленти.

Купа със заоблено дъно се застила с фолио за свежо съхранение.

Лентите на пандишпановият блат се подреждат в съда.

и се напояват леко със сока от компота.


Приготвяне на пълнежа с вишни:


Компота от вишни се прецежда. От сока и нишестето се приготвя пудинг, към който се прибавят 50 мл амарето. След като заври се отмества от котлона и се оставя настрани.
Междувременно петте листа желатин се накисват в студена вода за около 10-15 минути, като се подреждат един по един във водата на кръст. Накиснатият желатин се изважда отцежда се от водата, поставя се в съд и се затопля докато се втечни, но не трябва да завира. Така приготвеният желатин се прибавя на тънка струйка към червения пудинг. Съдът с пудинга се поставя в хладилника, като от време на време се разбърква леко.


Приготвяне на крема от извара (рикота):


Изварата (рикотата), киселото мляко, ванилията захар и захарта се смесват до получаването на гладка маса.

Желатина се приготвя по същият начин както съм описала по-горе. Ако не сте прибавили амарето към пудинга със сок от компота, сега е моментът да прибавите сока, настърганата лимонова кора и кокосовите стърготини към крема от извара. Съдът се поставя в хладилника, като от време на време се разбърква внимателно.


Сглобяване:

Когато и двата крема са се сгъстили така, че когато се сложат един върху друг да не се смесват, се разбива сметаната, която се прибавя към крема от извара. Разбърква се много внимателно.

Към пудинга от сока от компот от вишни се прибавят вишните.

Аз направих грешка и ги прибавих преди пудинга да се е сгъстил и при бъркането вишните се разкъсаха.

Мислех да пасирам цялата смес, но не го направих, защото въпреки, че се разкъсаха вишните, така като се усещат парченца от тях, е по-вкусно.
И така, вземаме купата, в която вече сме подредили сиропираните пандишпанови ленти. Първо се поставя 1/3 от крема от извара,

по желание се поръсва с кокосови стърготини,

след което се поставя 1/3 от пудинга с вишни

и така докато свършат продуктите или се напълни купата. Завършва се задължително с крем от извара,

иначе лентите от пандишпан не могат да се залепят и след като нарежете сладкиша, то те ще се отделят. Отгоре се покрива с пандишпанови ленти

и се завива с фолио за свежо съхранение. Съда се поставя в хладилника да престои най-малко 12 часа.

След като се извади от хладилника, фолиото за свежо съхранение се  отстранява и тортата се обръща върху чиния и се връща отново в хладилника.
Изварата (рикотата), захарата, ванилията захар и амаретото или лимоновия сок се разбъркват добре до получаването на гладък крем. Този крем се нанася върху тортата.
От сока от компот и желатина се приготвя смес, която се изсипва в съд покрит с фолио за свежо съхранение и се този съд се поставя в хладилника. Когато се желира, с формички се изрязват фигурки и тортата се украсява с тях.

Ако ви остане от кремовете в повече, можете да си направите малки Mon Cheri тортички в чаша например.

Мила Мариета, Mon Cheri, благодаря ти за поканата и за това невероятно виртуално преживяване! Благодаря ти за искреното приятелство!


Wahre Freunde

        Понякога думите не стигат...тогава просто помага един жест...Вени, това е за теб:

Panna cotta - Копринена сватба или 12 години заедно

          Съвсем импулсивно реших да проверя какви са различните годишнини, които празнуват семейните двойки - с огромна изненада видях, че 12-тата е наречена копринена. А цяла седмица си напомням мислено да не пропусна тазвечершния филм по bTV - Коприна /знаете вече за емоционалната ми обвързаност с японските символи.../
           Днес празнуваме 12 години съвместен живот - какъв десерт би подхождал на коприната? Нещо фино, деликатно, нежно ... Panna cotta  - един традиционен италиански десерт, при споменаването на който първоначално човек си мисли, че е с много сложно приготовление. Оказа се, че това съвсем не е така. Посещавайки редовно невероятния кулинарен сайт на Ева Тонева вече бях виждала няколко вариации на десерта. Реших да се доверя на Ева и да приготвя Panna cotta по нейната рецепта. За разкош завърших декорацията с лъжичка ароматно малиново желе - яркочервено, пламтящо и огнено - като нашата любов.

Честита годишнина, скъпи мой!

 Благодаря ти, че си до мен!

Обичам те!

 

За 6 порции:

400 мл сметана /30 % масленост/

125 мл прясно мляко

150 гр захар*

6 гр желатин

добавих и 2 ванилии

желе от малини за гарниране

 

           Разтворете желатина в 5 с.л. студена вода. В касерола изсипете захарта, млякото и сметаната и загрейте на тих огън. Отстранете от огъня преди да кипне, добавете желатина и бъркайте енергично докато се разтвори. Ароматизирайте с ванилиите и разсипете в десртни чаши или формички. Охладете 12 часа.

          Преди сервиране обърнете в десртна чинийка /ако сте ползвали формички/ и гарнирайте с лъжичка малиново желе или пресни плодове.

 

*Ползвах подсладена сладкарска сметана затова намалих количеството на захарта - 100 грама.

            

Шоколадова торта с маскарпоне мус и малини - за общия ни рожден ден

          Събуждам се. Навън е бяла приказка. Сняг, като приказно бяло одеало, е покрил целия свят. Тишина. Чувам ударите на сърцето си. Усмихвам се. Правя го всяка сутрин щом се събудя. "Добро утро, нов ден! Добро утро, живот!"
          Тук съм. Поглеждам вляво - на сантиметри от лицето ми кротко спи малкият ми син. Има ли по-красиво нещо от спящо дете? Всяка сутрин се възхищавам на съвършената красота на личицето му. Всяка сутрин съвсем леко, за да не го събудя, завирам лице в гънките на вратлето му и вдъхвам дълбоко онзи, все още бебешки аромат - на мляко, на чисто, на ... дете. Съвсем леко, с крайчеца на пръстите си, милвам една съвършена извивка на бузката и виждам как тупка малката синя веничка на слепоочието. Едно немирно кичурче от бретона  се мъча да подредя всяка сутрин и все не успявам.
          Вратата тихо се отваря и долавям аромата на току що сварено кафе. Съпругът ми го е приготвил за двама ни. Измъквам се на пръсти, отивам в съседната стая - големият ми син още спи - божичко, вече краката му стърчат от леглото. Присядам в края, вече няма място за повече. Опитвам се да го завия, но не успявам да измъкна завивката изпод краката му. Сякаш чак сега си давам сметка колко е пораснал. И неговият бретон е немирен, посягам да го пригладя и той отваря очи "Спи, мамо, спи, ваканция сте, спи, шшшът"...полека затварям вратата и се връщам при съпруга си. Сядаме пред прозореца и безмълвно отпиваме глътка ароматна течност. Само поглед е достатъчен - сърцата ни отдавна бият в едно...поглеждам зад завесата - прекрасна, бяла приказка. Все още никой не е минал по улицата. Снегът искри, заслепява те. Девствена красота. И няма как да е другояче.
          Защото днес е моят ден. Нашият. Днес със сестра ми празнуваме. След малко ще звънне телефонът. Ще се опитаме една през друга да си честитим и накрая нещо ще ни стегне за гърлото. И двете. Уж много неща щяхме да си пожелаваме, пък...няма нужда. Знаем го и двете. Чувстваме го. Така е било. Така и ще бъде. На една дата сме поели първата глътка въздух и сякаш тя ни е свързала с невидима нишка завинаги. Разбирам как се чувстват близнаците. Като нас. Нямат нужда от думи. Стига ни  всяка да знае, че другата е добре. И в дни на радост, и в дни на болка просто да каже    "С теб съм. И до теб!"

          Спомняте ли си тортата за миналогодишния ми рожден ден? Е, след нея май няма да има с какво да ви изненадам. А и не искам. Тя трябваше да се появи точно тогава. Сякаш имах нужда от нея, от написаното за нея, излязло на един дъх от дълбините на душата ми. Тя изигра своята роля като финален щрих на етап от живота ми.
         Днес е различно. Днес моят рожден ден е спокоен и ведър, щастлив и искрящ като снега навън. Равносметка да правя ли? Какво виждам като се обърна назад - от онази торта до днешната? Ооо, виждам толкова красиви неща. Виждам всеки завой от пътуването из Родопите, Рила и Пирин, помня всяко камъче край пътя, всяко мостче и всяко поточе...помня прекрасните морски изгреви,  крясъците на гларусите и шума на вълните, усещам есенния вятър в косите си...усещам цялата Вселена. Аз съм прашинка в нея, тя е прашинка в мен.
          Нови планове. Нови мечти.
          Май щях да ви показвам торта. Отплеснах се, простете, знаете каква съм - като видя бял лист и не мога да спра...
          Та тортата... ами тортата...просто е невъобразимо вкусна. Реших, че няма да има нито украса, нито история. Просто всичко щеше да бледнее пред моята Сакура. А аз не се задоволявам с бледи копия. Затова - нека заложим на вкуса. Как ви звучи - сочни, с дъх на шоколад и кафе, блатове, ароматно малиново желе, плътен, наситен мус с маскарпоне, бял шоколад и кокос? На мен ми звучи вкусно. Божествено вкусно. Не вярвате? Опитайте тогава. Затворете очи и оставете сетивата ви да почувстват хармонията на тези вкусове...насладете им се. Така, както аз се наслаждавам на всеки миг от живота. Тръпчив и черен като шоколад или бял и нежен като мус - това е Той, Животът, моят, твоят, нашият, единственият. Загребвайте с пълни шепи, обичайте го, радвайте му се. Днес и сега.

Честит рожден ден, како! 

Виждаш ли колко е бяло? Свърши се, отиде си тъмното. Пред нас са само бели и хубави, щастливи и празнични дни! Сватби ще стягаме, помниш ли?

На внуците. Обещала си ми...обичам те, обичам те ...

          Все пак ще ви предложа и рецептата, като награда за това, че ме изтърпяхте и прочетохте чак до тук. Блатовете са по рецепта на Ирина за невероятно вкусната шоколадова торта - Ири, огромни благодарности за това съвършенство!

За блатовете*:

180г брашно
150г захар
125г кафява захар
60г какао
1 и 1/4 чаена лъжица сода бикарбонат
1 и 1/4 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол
2 яйца, стайна температура
140мл гъст айран
75мл олио
140мл прясно, горещо кафе

*това е оригналната рецепта на Ирина. Аз ползвах само бяла захар. Направих двойна доза, която изпекох на два пъти във форма с диаметър 24 см и получените блатове разрязах след охлаждане на две части - така общо получих 4 блата.

За муса с бял шоколад и маскарпоне:

500 гр маскарпоне

300 гр бял шоколад с кокос/ако не разполагате с такъв може да добавите кокосови стърготини в крема или да пропуснете - въпрос на предпочитания/

400 мл сладкарска сметана

300 гр желе от малини

шепа замразени малини

           За блатовете / приговях отделно двете дози/ смесете брашното, захарта, какаото, содата, бакпулвера и солта и разбъркайте добре. В друг съд разбийте на ръка яйцата с айрана, добавете олиото и излейте при сухите съставки. Добавете горещото кафе и бъркайте, докато получите хомогенно, малко по-течно от класическото кексово, тесто.

           Изсипете в покрита с хартия за печене форма с диаметър 22-24 см и изпечете  в предварително леко загрята фурна за около 40 мин. Готовността проверявайте с дървено шишче. Извадете от фурната, оставете да се охлади и разрежете на 2 части. Повторете още веднъж, за да получите 4 блата.

           За муса начупете шоколада на парчета и го залейте със сметаната. Сложете съда на тих огън и бъркайте, докато шоколадът се стопи. Охладете добре и разбийте с миксер до сгъстяване. Добавете на порции маскарпонето като продължавате да разбивате.

           Сглобете тортата. Намажете всеки блат с щедро количество малиново желе, покрийте с мус и пръснете замразени малини. Повторете до изчерпване на блатовете. Покрийте тортата отгоре и отстрани с крем, декорирайте със струйка малиново желе, оформяйки паяжина с дървено шишче. Оставете тортата да преседи едно денонощие и сервирайте.

 

За финал ще ви покажа най-хубавия подарък, който получих днес, наред с целувките от моите мъже - това е картичката, която моят малък, 4 годишен син, е нарисувал и изрязал тайно - вляво, синьото човече е той. "А къде съм аз?"

"Ти си слънцето, мамо!"

Зимна салата

          Днес ще ви предложа една простичка, но пък любима салата, която присъства много често на трапезата ни в студените зимни дни. Би и подхождало и наименованието "Витамина", особено ако добавите към нея и червено цвекло. Но тъй като малкият ми син не го харесва, тук ви я представям без него като ви уверявам, че и така е хем много вкусна, хем и полезна.

Необходими са ви:
1 ряпа /предпочитам червена/
1 голям морков
1 голяма, леко кисела ябълка
* по желание - 1/4 глава червено цвекло

За дресинга:
1-2  с.л. зехтин
1с.л.лимонов сок /може да се замени с ябълков оцет или в краен случай винен/
сол на вкус

          Обелете ряпата и ябълката / и червеното цвекло, ако ще прибавяте/ и ги настържете на едро ренде, а морковът - на ситно. Смесесе ги в купа. Разбъркайте продуктите за дресинга и овкусете салата. Сервирайте веднага.

Ябълкови тиганици

          Миналогодишната ябълкова реколта беше много добра. Толкова, че вече сме февруари, а рафтовете в мазето са пълни. Децата почнаха да се мръщят на по-дребничките, леко сбръчкани и тук-там нагнили ябълки, а мен ми е съвестно да ги хвърлям. След изреждане на каквото се сетите с ябълки - кекс, мъфини, сладкиши с орехи или със стафиди, щрудели, печени с тиква или соло днес се сетих да "обогатя" обикновените тиганици, които често приготвям. В тестото им добавих 2-3 дребни, обелени и едро настъргани ябълки. Получиха се много вкусни, а обилно поръсени с пудра захар станаха чудесна следобедна закуска.

 
          Тиганици правя по една и съща рецепта, от книгата Българска национална кухня, 1983 г  и колкото тя да е трън в очите на някои анонимни посетители на блога ми, ще я споделя, защото е много точна и сполучлива. Четенето на книги все още ми е присъщо и необходимост, за разлика от някого явно...

Тиганици:
/Плевенско/
200 гр кисело мляко
3 яйца
200 гр брашно
1 ч.л. /5 гр/ сода бикарбонат
щипка сол

мазнина за пържене

пудра захар за поръсване

Добавих:
2-3 дребни, почистени от семенниците, обелени и едро настъргани ябълки
2 с.л. пудра захар
1 ванилия

          Разбийте яйцата заедно с киселото мляко. Прибавете брашното, смесено със содата и солта и бъркайте докато тестото стане гладко, без бучици. Прибавете пудрата захар, настърганите ябълки и ванилията.
          Загрейте мазнината и с лъжица сипвайте купчинки в нея. Щом се зачервят отдолу, обърнете тиганиците. Извадете и отцедете върху салфетка излишната мазнина.
          Поръсете обилно с пудра захар и поднесете топли.
          Можете да полеете с мед или сироп, да сервирате със сладко или пък сирене, ако сте почитатели на това съчетание на вкусове.

          И още една блогърска награда ме зарадва тези дни - получих я от ByBy - ако още не сте, погледнете в нейното вкусно царство - ще намерите много вкусни рецепти и вдъхновение.

С огромно удоволствие искам да я предам  на Тони , Бенита , Лети , Мира и Аелис.



Филипински питки с поръска

          Още когато ги видях в много красивия и вкусен блог на Ди_ани Опитайте... знаех, че това са следващите питки, които ще приготвя. А знаейки колко бързо изчезват в гладните усти на мъжете ми подобен род тестени изделия не се поколебах и удвоих продуктите. Още една разлика ще откриете между рецептата на Ди_ани и моята - не изчаках тестото да отлежава една нощ в хладилника, а приготвих питките веднага след втасването му - пак се получиха много мекички и пухкави.

Ще дам точната рецепта на Ди_ани и в курсив - грамажа на продуктите при мен:

Тесто за 6 питки:                     
1 ч.л. инстантна мая - 1 пакетче - 7 гр
2- 2 ¼  ч. чаши брашно - 550 гр
1 яйце - 2 броя1 -2 с.л. олио - 4 с.л.
½ ч. чаша мляко - 250 мл
½ ч.л. сол - 1 равна ч.л.
1 с.л. захар

За поръска:
1 ч.чаша галета - беше ми достатъчна по-малко от половин ч.ч.

1 ч.чаша =240 мл. 

          Замесих тестото в машината за хляб / при мен програма Тесто е с продължителност 1:30 ч, от които 30 мин месене и 1 час втасване/. Извадих втасалото тесто, премесих на набрашнен плот, оформих цилиндър и поръсих с галета.

Оставих на толо 30 мин и след второто втасване нарязах леко по диагонал на 10 питки:

Поръсих щедро всяка с галета:

И изпекох върху пекарска хартия за 10-12 мин в предварително загрята до 170 градуса фурна:

Ди-ани, благодаря за прекрасната рецепта!

С днешната публикация ще ви покажа и две награди, която получих от Яна, Маги и The Witch .

 Вече съм отговаряла на въпросите на подобна награда в тази публикация, а и тя от доста време се върти из блоговото пространство, затова няма да я предавам на конкретен човек - нека всеки, който не е отговарял,  да я приемe с моите най-искрени почитания!

The Versatile Blogger Award

Гъбена супа

Продукти:
400 гр печурки
1 малка глава лук
1 морков
30 мл олио
100 мл готварска сметана*
4-5 листенца изсушен девесил
сол и прясно смлян черен пипер на вкус

по желание - шепа ориз

          Измийте добре гъбите и заедно с пънчетата ги нарежете на пластинки /дебели 3-4 мм/. Лука и моркова нарежете на кубчета и задушете в олиото заедно с гъбите. Разбърквайте периодично /майка ми ме е учила да приготвям по този начин гъбената супа, за да не се усеща землистия аромат на гъбите - Колкото повече се пържат гъбите, толкова по-вкусна става супата, казва тя/.
           Налейте 1,5 л гореща вода и оставете да ври още 20 мин. Подправете със солта, пипера и девесила. Ако желаете - ръснете шепа почистен и измит ориз и варете до неговата готовност. Намалете огъня и добавете сметаната, предварително разредена и добре разбъркана с част от бульона на супата. Оставете още 2-3 мин и дръпнете от огъня.
          Поднесете супата гореща.

*Можете да замените готварската/течна/ сметана със заквасена, но тогава супата леко ще киселее.