Хляб с тиква, орехи и канела

Продукти:
300 гр тиква /почистена, обелена и нарязана на парчета/
550 гр брашно
1 пакетче /7 гр/ суха мая
200 мл топла вода
50 гр краве масло
2 с. л. кафява захар + още 2 за поръсване
1/2 ч. л.сол
1 ч.л. канела *
50 гр едро нарязани орехи


          Застелете тава с хартия за печене и наредете парчетата тиква. Изпечете ги за 20 мин докато омекнат в предварително загрята фурна. Извадете ги, изчакайте леко да
се охладят и пасирайте.
          Добавете топлата вода, солта, захарта и канелата към тиквеното пюре. Започнете да добавяте брашното / в което предварително сте сложили маята/. Земесете тесто като постепенно добавяте и разтопеното масло.** Оформете мека, нежна по консистенция топка тесто и я оставете да втаса на топло докато удвои обема си.
          Разточете втасалото тесто на правоъгълник с дебелина 1 см. Поръсете с още 2 с.л.захар и ореховите ядки. Завийте кората на руло и леко усучете. Рулото оформете като спирала.

          Прехвърлете хляба в дълбока тава върху хартия за печене, поръсете с брашно и оставете да втаса още веднъж.
          Изпечете хляба в умерена фурна за около 45 мин /проверете готовността с дървено шишче/. Извадете го и веднага покрийте с кърпа, за да омекне.
          Поднесете топъл.
    
          Получава се невероятно мек и пухкав, леко сладък и ароматен хляб. Ако замените маслото с олио, хлябът става постен, много подходящ за предстоящия Коледен пост и Бъдни вечер.

* В рецептата, която ползвах за базова /брошура на Кауфланд/, е предложен микс от подправки - по 1/2 ч.л. канела, гарам масала на прах и джинджифил на прах
**Ако имате хлебопекарна - замесете хляба, ползвайки програма Тесто
         

        Искам да споделя с вас и поредните блогърски награди, с които ме зарадваха Еликсир  :

Тази прекрасна награда предавам на:  Ваня, Буба , Илиана, Гуинет и Зори



От Мира и  БуБу получих тази награда с условието да разкрия 7 неща за себе си и да я предам на други блогъри, като ги информирам за това:

          Без да мисля много ще се опитам накратко да ви запозная с някой мои особености, които предполгам вече знаете от предишните ми публикации, но все пак:

1. Имам една мечта - дълбока, съкровена, за някой е толкова проста и обикновена, но за други е недостижима. Вярвам и знам, че тя ме чака някъде там, далеч напред във времето и пространството, към нея води пътека, хълмиста и неравна, ту слизам, ту се изкачвам, спъвам се и падам, но винаги ставам и продължавам напред. Напред, към слънцето...

2. Имам двама сина. Винаги, когато го спомена, се сещам за една народна песен:

                                 "Два са бора ред поредом расли,

                                   между них е ела тънковита.
                                   Расли бори горе на високо,
                                   засланяли ела тънковита
                                   от зли бури, от студени ветри:
                                   да и ветри върше не пребият,
                                   да и бури клони не поломят.
                                   Не са били два бора високи,
                                   най са били два брата рождени,
                                   а между им Елица сестрица.
                                   Мила сестра братя засланяли
                                   От зли думи, от студени речи:
                                   да и речи име не похулят,
                                   да и думи слава не погубят."

          Затварям очи и ги виждам - високи, стройни, красиви, с прекрасни светли очи, озарени от доброта - те, моята радост и гордост, моята мечта и сбъднат сън, моят живот...е, сестричка не можах да им родя, но съм благодарна на моята сестра, че ни дари с една прекрасна племенница, за да изпълни рода ни народната повеля. Спокойна съм, че кръвта ми ще тупти и след мен, че няма да се прекъсне нишката, че плът от моята плът ще продължи напред по пътеката...

3. Три са и любимите ми занимания, които не мога да степенувам по важност, и които еднакво успешно ме разтоварват, вдъхновяват и удовлетворяват - готвенето, гоблените и цветята.

4. Четири очи ми трябват, а не две, за да успея да обхвана красотата на природата - сърцето ми трепва и се преобръща, душата ми застива в миг на блажен покой при вида на красив пейзаж, на нещо толкова обикновено като полско цветенце, падащо листо или бисерни капчици роса по невидима паяжинка.

5. Пет са качествата, които смятам, че притежавам, и които искам да възпитам у синовете си: честност, достойнство, справедливост,  целеустременост и  трудолюбие.

6. Макар че имам много повече любими книги, ще изброя 6 от тях, които съм чела десетки пъти и които мога да прочета още толкова и всеки път там, някъде, спотаени в страниците им, да открия отговорите на моите въпроси:

                                "Малкият принц"

                                "Брулени хълмове"

                                "Отнесени от вихъра"

                                "Тютюн"

                                 Разказите на Йордан Радичков

                                 Разказите на Йордан Йовков

                                 Разказите на Чудомир

7. Като първите седем години. Големият ми син вече ги надхвърли, малкият е по средата им. Наслаждавам се на всеки един миг от тях, седем дни в седмицата, като грижовен стопанин посявам и поливам в тях семената на доброто, на честността, на вярата в собствените безгранични възможности. При силна буря прегръщам с най-голямата си майчина любов стъбълцата, за да не ги прекършат вихрушките, при пек ги засланям от жаркото слънце, в студени дни ги топля с огъня на кръвта си, при суша ги поя със сълзите си. Те растат, ден след ден от почвата на нашия семеен храм поникват нови и нови, млади и силни, устремени към безкрайната небесна шир, носещи в себе си най-силните гени - тези, на безграничната ни любов!

        На свой ред искам да  споделя тази награда с Роси , Пеп-чо , Лоис, Лати, Вили, Вероника и Хриси