Домашно Дулсе де лече и палачинкова торта за моя любим

За домашното дулсе де лече:
950 мл прясно мляко
200 г захар
1/4 ч.л. сода бикарбонат, разтворена в 2 ч.л. вода
по желание: пръчка канела, шушулка ванилия, 1/4 ч.л. морска сол

Сложете мляко и захарта в дълбока тенджера на силен огън. Ако изберете дулсе де лечто да има някакъв привкус - добавете избрания аромат - канела, ванилия или морска сол. След като заври добавете разтворената във вода сода. В този момент млякото кипва затова е добре тенджерата да е дълбока. Намалете огъня и оставете да къкри, разбърквайте от време на време. Млякото ще започне да променя цвета си в карамелен и ще е нужно да бъркате често, а към края и постоянно. При мен процесът отнема около 50 мин. Свалете от огъня щом придобие гъстотата на мед. При охлаждане ще се сгъсти още.

Източник

Пригответе една доза класически палачинки и шоколадов ганаш от 250 г натурален шоколад и 100 мл  сметана.

Сглобете тортата като в ринг нареждате палачинките. Първите три намажете с дулсе де лече*. Следвашите три - с шоколадов ганаш. Редувайте докато свършат палачинките. Най-отгоре завършете с дулсе де лече. По желание украсете с бонбони тофифи.

*използвах две дози дулсе де лече

Честит рожден ден, мили мой!
Нека посрещаме заедно безброй изгреви, нека дните ни са изпълнени с тиха радост и наслада от живота, нека общата пътека ни води винаги напред!
Обичаме те!

Сладкиш с тиква и орехи

Продукти:
3 яйца
1 ч.ч. захар
3 ч.ч. настъргана тиква
3 с.л. краве масло/разтопено/
75 г смлени орехи
2 ванилии
2 ч.ч. брашно
1 пакетче бакпулвер

          Разбийте яйцата и захарта на пухкав крем. Добавете настърганата тиква, маслото, орехите и ваниилите и разбъркайте с лъжица. Пресейте брашното, добавете бакпулвера и изсипете на части към сместа, отново бъркайки с лъжица.
          Пресипете в намаслена и поръсена с брашно тавичка и изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна до суха клечка. Охладете и поднесете сладкиша поръсен с пудра захар.

Автор на рецептата: Събин Ранков, водещ на предаването "Ловци на храна"

Мързелива лютеница на фурна

Продукти за 8-9 бурканчета от 380 г

3 кг червени чушки
2кг домати
1 кг патладжан
600 г моркови
3 глави лук
2/3 ч.ч. захар
1/3 ч.ч. оцет
1 и 1/4 ч.ч. олио
3 с.л. сол
1 глава чесън
по 1/2 каф. л. млян черен пипер и кимион /или на вкус/

          Измийте и почистете зеленчуците. Обелете патладжана, нарежете го на кубчета и посолете. Оставете го за 30 мин да се отцеди. През това веме нарежете останалите зеленчуци - чушките на парчета, обелените моркови - на кубчета, лука на едро, доматите* - също на парчета. Тях може да поставите за кратко в гевгир, за да се отцеди водата.
          В голяма и дълбока тава** смесете всички зеленчуци. Поръсете със солта и захарта, налейте оцета и олиото и разбъркайте добре. Сложете тавата във фурната на 220 - 250 градуса, покрийте с лист алуминиево фолио, за да не загорят отгоре зеленчуците. Фолиото на трябва да запечатва тавата, за да се изпарява свободно течността.

          Печете около 2,5 - 3 часа, като периодично проверявате дали се е изпарила всичката течност. Малко преди зеленуците да останат само на мазнина добавете нарязаните скилидки чесън*** и върнете във фурната за още 15 мин. Извадете и пасирайте с пасатор с метален накрайник. Овкусете с прясно смлян черен пипер и кимион, напълнете в сухи бурканчета, запечатайте и стерилизирайте за 15 мин.

*Ако желаете може да ги обелите
**Нямам толкова голяма тава, затова пекох на два пъти
***Сложих половин глава чесън, вкъщи децата не го обичат

Благодарности на Илиана от Щъркелово гнездо за прекрасната рецепта! Следващата събота - пак :)

Торта-диня и Андриан на 9

         "Диниииии, карат динииии..." сякаш чувам гласа на съседските деца и усещам прахоляка в босите си крака. Отдолу по улицата се задава шасито, пълно с дини от селския бостан, и на мига от всички къщи изскачат дечурлига, баби и дядовци с празни зебляни чували под мишница. Тракторът спира и шофьорът, едър чичка на средна възраст скача тежко от кабината и разпъва паланцата. По-пъргавите са се качили вече горе и хвърлят дини на другите, които сръчно пълнят чувалите...Един, два,  три...нареждаме се на опашка, за да ги претеглят, плащаме някакви смешни/за сегашното време/ левчета и пухтейки от тежестта и предчувствайки сладкото лепкаво удоволствие завличаме чувалите в мазетата на къщите. Натъркалваме дините на студения цимент и се започва едно почукване, едно стискане в очакване да чуеш "хрусссс", което ще рече, че динята е узряла така, че като забиеш ножа, ще се сцепи на две цялата. Бързо избираш една и я слагаш да се изстудява в кофата на кладенеца или под струята на чешмата на двора...и после, вечерта, там, под асмите, сред песента на щурците и тихите звуци на спускащата се селска нощ един неповторим аромат се носи на талази...сок тече по брадичките, семките хвърчат надалече,  изстреляни в състезанието на детските устички, дебелите резени бяло овче сирене контрастират на яркочервената сърцевина...стига ти само това...лятото започва като дойдат дините...и си отива с тях...когато и последната камара свърши и продавачите приберат брезента и си тръгнат, те наляга тъга - с тях си отива лятото...така е в края на всеки август. Знакът, че лятото си е отишло, е празната поляна под прозорците ни една сутрин. Както тихо и неочаквано са си тръгнали продавачите на дини на разсъмване, така си е отишло босо и на пръсти лятото...тъга, ама сладка, августовска, като лепкав и ароматен динен сок...такъв един август, топъл, та чак лепкав, на прага на есента преди 9 години ни подари и втория безценен дар - нашия втори син Андриан. Нали няма да се учудите, че той обожава дини. Че още от началото на юни всяка сутрин първо поглеждаме през прозореца да видим дошли ли са дините. Те са началото на нашето лято. Така, както празната поляна е краят му...Двамата с него може да ядем постоянно диня - за закуска, обяд и вечеря, всеки ден, цяла година ако може. Малко преди рождения му ден се подсетих, че може тази година тортата му да е такава. Речено-сторено. Чудно му беше как ще се получи диня, ама на - бързо-бързо докато спеше сутринта я омацах с четката. Стана доста сполучлива, толкова, че като показах снимката, сестра ми си казала "Божееее, сестра ми съвсем превъртя - какво я е снимала тая диня, да си показва покривката..."Е, достатъчно признание, не смятате ли...хубава торта се получи, сладка и лепкава, ама...няма ги дините, отидоха си...и лятото си отива...и още една година прибави детето ми...последната свещичка от една цифричка...е, расте, няма път назад...само малко ми е тъжно...за отиващото си лято...и за това, че дори и да обича диня, никога няма да усети онзи трепет от първия за лятото вик "Динитеееее, дините идат..."нито топлия прах на селската улица под изподраните си от детските битки крака...

***

Честит рожден ден, сине! 

Слънчев, усмихнат и пълен с вълшебства да е светът ти!

Обичаме те!!!

***

Чийзкейк Орео

Честит имен ден на всички, носещи името на Божията майка! Бъдете здрави и благословени!

Честит имен ден на мен!

За основата:

1 пакет /154 г/ бисквити Орео

25 г краве масло

За чийзкрема:

250 г маскарпоне

250 мл сладкарска сметана

3 с.л. течен мед/

1 ванилия

За глазурата:

250 г заквасена сметана

150 г течен шоколад

          За основата смелете в блендера бисквитите Орео / в пакет с такъв грамаж има 14 бисквити/. Отделете 1 с.л. за чийзкрема. Разтопете маслата, добавете го към трохите и смесете добре. В подходяща за сервиране чиния поставете тортен ринг. Фиксирайте го на 20-22 см диаметър. Изсипете сместа за основата и с лъжица притиснете добре. Охладете за 20 мин в камера.

         За крема разбийте сметаната до меки върхове. С вилица разбъркайте маскарпонето с меда и лъжица по лъжица добавяйте към него сметаната. С шпатула смесете до хомогенен крем. Добавете трохите и ванилията. Отделете малко за украса.

         Изсипете половината крем върху основата. Начупете половината от бисквитите /7-8 броя/и разпределете равномерно. Покрийте с останалия крем и загладете.

         За глазурата разбъркайте заквасената сметана с течния щоколад. Излейте върху чийзкейка и разтръскайте, за да покрие равномерно. Охладете поне 3 часа в хладилник.

         За декорацията шприцовайте отделения крем и украсете с бисквитки.

Идея

Птичи гнезда в хлебчета

       

         Бърза, лесна и вкусна закуска или вечеря, по идея на Art Senses. За да я приготвите използвайте малки кръгли хлебчета/земели/ и продукти, каквито имате в момента в хладилника. Преценета количеството им според броя на хлебчетата. За една порция са достатъчни 2 хлебчета. Предпочитаната от мен комбинация:

хлебчета/тип земел/
бекон
моцарела
кашкавал
лук
чушка
домат
маслини
краве масло
пресни подправки/магданоз, босилек/
сол, черен пипер

          Отрежете върха на питките и издълбайте вътрешността. Нарежете лука и чушката на ивици и задушете в масло. Разпределете на дъното на получените гнезда. Отгоре поръсете нарязания на ситно бекон, кубчета кашкавал, ивички маслини, кубчета домат/обелен и почистен от семенната част/, нарязани пресни подправки. Поръсете с прясно смлян черен пипер. Сложете резен моцарела, така че да покрие всичко и сложете във фурната да се разтопи на горен реотан или грил. Извадете, чукнете по едно яйце, посолете и върнете до готовност.

Ментов сладолед

Продукти:
500 мл прясно мляко
100 г захар
3 яйца
400 мл сладкарска сметана
2-3 с.л. ментов ликьор
зелена сладкарска боя

*20 - 30 г натурален шоколад

          Разбийте с вилица яйцата с малко от млякото. Прецедете. Сложете останалото мляко със захарта на котлона. След като се загрее и захарта се стопи, на тънка струйка добавете разбитите яйца, намалете огъня и разбърквайте до сгъстяване. Охладете.
          Разбийте с миксер сметаната до меки върхове. Добавете я заедно с ментовия ликьор към яйчения крем и разбъркайте внимателно с шпатула. Добавете малко зелена сладкарска боя до получаване на приятен ментов цвят.  Прехвърлете сместа в машина за сладолед или сипете в кутия и замразете във фризера като във втория случай разбивайте за кратко с миксер периодично, за да избегнете образуването на големи кристали лед.

*Ако желаете в част от сместа добавете нарязан на ситно натурален шоколад

6-тата година...

          Измина още една година. Толкова бързо, че и аз не разбрах как...Толкова много ги чаках до 5, а сега сякаш следващите хукнаха, като подгонени от вятъра. Не вярвах, че ще е така. Не вярвах, че спомените ще започнат да избледняват, че ще има дни, в които дори няма да се сещам; че червената лампичка понякога ще угасва и ще дава покой на мислите и душата ми. Не вярвах, че ще има утрини, в които просто ще се събуждам бавно и лениво, протягайки се като котка  с единствената мисъл за кафе...не вярвах, че ще има нощи, когато ще заспивам като младенец само и единствено от умора или натежала от хубави емоции...не вярвах, че полека лека ще стъпя встрани от пътеката, в която като бодливи тръни  в нозете ми се забиват едни и същи мисли, едни и същи въпроси и ще нагазя в тревата - избуяла пролетно, тучно зелена, пълна с макове и щурци. Господи, каква трева! И колко макове греят из нея - алени като кръвта!

          Иде ти да нагазиш и там да останеш. Да се излегнеш по гръб, да те скрие тази ухаеща трева, да те гъделичка с осилчета, да те опиянява с аромати на свежо, на земя, на полски цветя...да отвориш очи широко, ама колкото можеш, опитвайки се да обхванеш над себе си голямото небе. И да не мислиш за нищо. Само да гледаш как препускат по небосклона белите пухкави облаци, как ги гонят ветровете и превръщат вълмАта им в причудливи създания...

          Дали вече ще е така? Дали Животът ще се върне в руслото си, както се връща  излязла от коритото си след порой река? Иска ми се. Но и ме е страх. Да не забравя, макар че едва ли ще мога. Не се забравя лесно болката, безсилието, скършените надежди, ужасът...не се забравят лесно болничните коридори, стотиците съдби, сврели се в тъмните ъгли, миришещи на дезинфектант и на смърт...не се забравят отчаянието в очите, безсилието, убожданията на иглите, свитият стомах пред кабинета, когато чакаш резултатите от поредното изследване, безразличието или обратно  - загрижеността на хората в бели престилки...колко много неща трябва да помниш. И къде се събират? В сърцето ли? Нали е голямо колкото юмрука ми, я колко е малък той - като пиленце. Че как ги събра? Разтварям го. Нека излитнат. Като пеперуди. Като птици. Нека най-сетне забравя...трудно ще е. Но пък си струва да опитам. Че то, сърцето ми, вече 6 години продължава да бие. Продължава да ме води напред, към слънцето. И да ме връща там, където съм се чувствала по-жива от всякога. В тази, шестата година, пак обгърнах вековния чинар, пак каменният орел разпери криле над главата ми, пак се върнах в Родопа планина и открих още от неземната й хубост:

...пак морето ме приласка и ми позволи да посрещна много изгреви:

...и да изпратя още толкова залези:

          А Животът, ех, Животът...той не свършва, когато си мислиш, и не боли повече, отколкото можеш да търпиш. Нищо, че не ти се вярва. Всеки негов ден е Дар. И какво ще направиш с него е твой избор. Можеш да го пропилееш в самосъжаление или да прибавиш още нещо към списъка. В моя може да отметнете шофьорската книжка, собствения  мотор, народните танци, новите приятели. А какво съм приготвила за 7-мата година? Е, имате само 365 дни да почакате и ще разберете. Не че ги броя, просто за ваше улеснение. След 365 дни пак ще ви досаждам с мислите си, пък ако и тогава решите да ме прочетете, знам, че ще ви покажа още места, на които съм била по-жива от всякога, още морски изгреви и залези, още тучни поляни с алени макове, още пухкави облаци и ще допишем списъка...на надеждата. И на вярата. На смелостта. И на силата. И ще оставим стъпки в пясъка. За да ни следват. Напред. Към слънцето...

***

Този ден е още по-специален за мен - 16 години семеен живот!
Обичам те и ти благодаря мили мой!

Канелените кифлички на Карлсон

         

           "В град Стокхолм, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща живее най-обикновено шведско семейство с фамилното име Свантесон. Това семейство се състои от един най-обикновен баща, от една най-обикновена майка и от три най-обикновени деца — Босе, Бетан и Дребосъчето.

    И в цялата къща има само едно необикновено същество — това е Карлсон от покрива. Да, той живее на покрива и това само по себе си е вече необикновено. Може би в другите градове да не е така, но в Стокхолм почти никога не се е случвало някой да живее на покрива, и то в отделна малка къщичка. А, представете си, Карлсон живее тъкмо там.

    Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече. При това умее да лети. Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети самичък.

 ...Това беше най-хубавият пир с кифлички, на който Дребосъчето някога бе присъствал.

— Сега ми е добре — рече той, докато седеше до Карлсон на верандата, дъвчеше кифличка и пиеше какао с поглед, зареян над покривите и кулите на Стокхолм, които блестяха в слънчевата светлина. Кифличките бяха вкусни, какаото — отлично...Сега просто му се искаше да поседи на верандата, за да се наслаждава на слънчевите лъчи, на кифличките, на какаото и на Карлсон."

  

       Из "Карлсон, който живееше на покрива", Астрид Линдгрен

  Съботният следобед е особено подходящ да запретнете заедно ръкави и посипани с брашно и канела да се върнете със своето Дребосъче в детството, там горе, на покрива, където една малка дебела ръчичка посяга за още една кифличка ...

За тестото:

400 г брашно + още 50 г за доизмесване

150 мл топло прясно мляко

50 г захар

1 яйце

2 с.л. разтопено краве масло

1/2 ч.л. сол

10 г суха мая/25 г жива

За пълнежа:

100 г меко краве масло

100 г захар

2 с.л. канела

За глазурата:

50 г пудра захар

1-2 ч.л. прясно мляко

          В част от млякото сипете маята и 1 ч.л. от захарта и оставете да се активира. В останалото мляко разтворете захарта. Пресейте брашното, добавете солта. Направете кладенче и изсипете млякото, маяната смес, яйцето и разтопеното масло. Замесете еластично, нелепнещо тесто и го оставете на топло да втаса, докато удвои обема си.

         Смесете продуктите за плънката. Разточете тестото на правоъгълник с дебелина 4-5 мм, намажете го с канелената плънка, разрежете на две и навийте на рула. 

        Нарежете напречно на парчета с дебелина 2 см. поставете ги в хартиени капсули за мъфини или наредете върху хартия за печене на разстояние едно от друго. Оставете да втасат втори път.

         Сложете в предварително загрята фурна и изпечете на 180 градуса докато се зачервят. Извадете охладете.

         За глазурата разбъркайте пудрата захар с малко мляко и полейте на тънка струйка кифличките.

Източник

Пиде със спанак и сирене

За тестото:
600 г брашно
320 мл вода
4 с.л. зехтин/олио/
1 с.л. сол
1 ч.л. захар
10 г суха мая

За плънката:
300 г спанак*
1 връзка пресен лук
2 с.л. зехтин
100 г сирене
4 малки яйца
сол и черен пипер на вкус

масло за намазване


          От посочените продукти замесете тесто в хлебопекарна или на ръка. Оставете го да втаса и през това време пригответе плънката. Измийте и почистете от средната дебела жилка спанака. Нарежете го на ивички, а пресния лук - на дребно. Задушете лука в зехтина и щом омекне прибавете спанака. Гответе 3-4 мин и добавете натрошеното сирене. Разбъркайте няколко пъти и свалете от огъня. Овкусете със сол/ако е нужно/ и прясно смлян черен пипер. Охладете.
          Разделете тестото на четири части и всяка разточете съвсем леко на овална кора с дебелина 4-5 мм. Разстелете плънка в средата и подгънете навътре двата по-дълги края. Останалите в края ъгълчете защипете заедно, за да придадете характерната на пидето форма.

          Прехвърлете в тава, покрита с хартия за печене, и сложете в загрята на 180 градуса фурна. Щом крайчетата се зачервят извадете от фурната, с лъжица направете вдлъбнатина в средата на плънката и чукнете по едно яйце. Посолете и върнете във фурна, за да се запече.
          Извадете и намажете крайчетата с масло.

*Вместо спанак може да ползвате лапад