Това е първата подобна торта, която правя - Даниела, майката на Ванеса, ми изпрати снимка на роклята, която щеше да облече рожденичката на празненството и поиска нещо, което да хармонира с нея.
Грабна ме голямата червена панделка и предложих на Дани тя да бъде основният акцент в тортата. Оттам насетне всичко се навърза в една линия - реших цветовете за тортата, бисквитките и кексчетата да са бяло, червено и синьо.
Дани ме улесни максимално - довери ми се изцяло както за дизайна, така и за вкуса на тортата. Избрах комбинация от ванилови и какаови блатове и два вида крем - ванилово-сметанов и маскарпоне с течен шоколад. Помоли ме да изработя и покани за тържеството. Точно в тези дни ми беше страшно напрегнато, ремонтите вкъщи продължаваха с пълна сила. Лягах си в 2, ставах в 6, капнала за сън и от умора...в часовете, когато всички спяха, аз мислех детайл след детайл. така една нощ "оформих" и поканата - отново с дизайна на роклята на Ванеса. Когато ги видя, Дани много ги хареса и аз си отдъхнах - знаех, че ще хареса и тортата.
Всичко беше разчетено до последната минута - вторник - печене на бисквитки. Сряда - фигурката и панделката за тортата. Четвъртък - печене на кексчета, блатове и украса на бисквитките. Петък - сглобяване на тортата, украса на кексчетата. Събота на разсъмване - покриване на тортата и разбира се - фотосесия. Да, ама не. Подреждам всичко в кутиите, броя, броя - една бисквитка-кола по-малко. малкият палавник най-невинно ми обяснява как изял една синя кола: "Ама ти нали каза, че може, бе мамо..." казах аз, казах, ама от неукрасените, кривите и прегорелите. Ама хитрецът не се задоволява с второ качество...добре, че винаги правя повече бройки, че успях да допълня бройката.
Събота ни посрещна ведра и усмихната - пролетта най-сетне дойде и най-голямото притеснение на Даниела - времето, тъй като тържеството беше на открито, отпадна. Точно в 9 както се бяхме уговорили, тортата, кексчетата и бисквитките отпътуваха, за да направят празника на Ванеса незабравим.
