петък, 28 януари 2011 г.

Гуриевска каша

Помните ли вкуса на някои ястия от детската градина? Надявам се с добро, макар че често избягваме определено ястие или десерт точно заради един такъв далечен и не особено приятен сблъсък с него.
Мляко с грис. Доста чест десерт в детската градина и една от първите "каши", с които захранваме децата. И който същите тези деца в малко по-късна възраст категорично отказват да ядат.
Съвсем прост и обикновен десерт, нали?
Е да, но ако опитате този вариант на традиционната грисена каша надали ще използвате втори път определението "обикновен".

Малко предистория на този невероятно вкусен традиционен руски десерт.
Името му се свързва с министъра на финансите на Русия граф Д. Гуриев. Един ден графът бил поканен на гости в имението на майора от Оренбургския полк Юрисовски. Знаейки, че гостът му се славел като голям гастроном, майорът наредил на своя готвач да поднесе изискано меню.
За десерт на трапезата била поднесена красиво оформена и прекрасна на вкус каша. Като я опитал граф Гуриев поискал да види готвача и го разцелувал. Толкова бил впечатлен от десерта, че веднага го откупил заедно със семейството му.
Постепенно в много московски аристократични домове се научили да готвят тази каша, а готварските книги разнесли славата й извън пределите на Руската империя. И както доста често и несправедливо се случва в историята - кашата била наречена на името на графа - Гуриевска, а името на истинския й създател - крепостния готвач Захар Кузмин - било забравено.
                                                       
                                                                            

Продукти:                                                             
800 мл прясно мляко
160 гр грис
150 гр захар
2 яйца
30 гр краве масло
1/2 ч.ч. едро нарязани орехи
3 с.л. стафиди
3 с.л. захаросани портокалови корички
2 ванилии


Сложете млякото да кипне със 100 грама захар. На тънка струйка сипете гриса и бъркайте енергично докато се свари гъста, лепкава каша. Дръпнете от огъня и веднага прибавете разбитите с останалата захар  /50 гр/ жълтъци. Разбъркайте, докато кашата ги поеме. Последователно прибавете маслото, орехите, стафидите и портокаловите корички, ароматизирайте с ванилиите.
Разбиите с щипка сол белтъците и внимателно ги прибавете към кашата. С леки движения на шпатулата смесете белтъците с кашата. сервирайте я в десертни купички или чаши.                                                         
                                                                            
* В оригиналната руска рецепта  с това не приключва поднасянето на кашата. Половината от нея се изсипва в огнеупорен съд, покрива се с половинки от кайсии, следва слой каймак/сметана/ и втората половина от кашата. Посипва се с пудра захар и се пече до образуване на златиста коричка. готовият десерт се посипва с ядки, украсява се с плодове, захаросани кори и се сервира със сос от кайсии.
Е, аз никога нямам търпение да достигна до финалната част, кашата и така е божествено вкусна.

Източник: Руска трапеза, 1990

Нека тази публикация е благодарност към Lety за прекрасната слънчева награда :



От своя страна бих искала  да предам наградата на

Мина от Angellove*s Cooking


вторник, 25 януари 2011 г.

Бутер сладкиш с банани

Продукти:                                     
400 гр бутер тесто
2-3 банана
2 яйца
60 гр пудра захар
150 мл сладкарска сметана
50 гр бадеми
50 гр кокосови стърготини
1 пакетче ванилена захар
1 ч.л. ром /или 1/2 капсула есенция ром/




Бутер тестото се разстила в квадратна тавичка /26х26 см/ и се охлажда за 30 мин в хладилник.
Яйцата се разбиват до пухкав крем със захарта. прибавят се сметаната, ситно нарязаните бадеми и кокосовите стърготини. Разбърква се съ всем леко на ръка и се ароматизира с ванилената захар и рома.
Бананите се обелват и нарязват на кръгчета. нареждат се върху тестото, заливат се с яйчо-сметановата смес и сладкишът се изпича за 30 мин в предварително загрята до 200 градуса фурна.
Охладен се освобождава от формата и поръсва с пудра захар.


Източник: сп. Кулинарен журнал

Домашна извара

Когато сиренето вече беше нарязано, осолено и пренесено в огромните тави в мазата, идваше ред и на изварата.
Мама запалваше огъня в огнището пред голямата пещ, слагаше една голяма ламарина на саджака и върху нея, за да не загори изварата, огромната тава, в която есенно време варяхме лютеницата. Ако все пак това със загарянето се случеше - най-щастливи бяха котките, които и без това още от предишния ден обикаляха с влажни погледи, вперени  във всичките изпоцапани млечни съдини, и които винаги "намазваха" топло млечице в купичките си :) . Тавата побираше всичката отделена суроватка /а в добрите години това беше суроватката от 50 - 60 л мляко/, посоляваше я и чакахме да кипне.
После следваше прецеждането и в тензухеното цедило. И резултатът от цялата тази работа беше едва 1-2 кг извара - но това е най-вкусната, пухкава и нежна извара, която може да си представите. Вечерята, естествено, беше топяща се в устата баница с купичка гъсто кисело мляко.

Ето как може да си направите извара /количеството е нищожно малко, но пък си струва - заради истинския вкус/:


Продукти:
Отделената при отцеждането на сиренето суроватка
1/2 ч.л. сол

Сложете в широка тава /за да е на възможно най-тънък слой/ суроватката, посолете съвсем малко и оставете да заври. В никакъв случай не разбърквайте. Пяната ще се надигне в голям, пухкав калпак - когато средата му се пукне, изварата е готова.
Внимателно загребете изварата и я преместете в тензух, през него прецедете и всичката течност. Оставете няколко часа да се отцеди добре.

понеделник, 24 януари 2011 г.

Домашно сирене

Израсла съм на село. Не го крия - та аз имах толкова щастливо и красиво детство - сред градината с натежалите от плод дървета или пълните със зеленчуци лехи, с всичките животни край мен, с прахоляка на неасфалтираните улици, вдигнал се изпод босите ни крака...знаете ли колко е хубаво да играеш в тихите летни вечери на пътни знаци, кръстосвайки селото? Или на кленза? На ластик? Свирили ли сте с токущо издялана върбова свирка? Лягали ли сте в изкласилото жито да се любувате на пухкавите бели облачета в безкрайната небесна синева, а сред вас жужат разни мушици, вятърът поклаща класовете и ви посипва с черен прашец от разцъфтелите макове...ех, какво ли не бих дала поне за миг пак да съм онова малко безгрижно дете...
Спомените ми от детството неизменно са свързани и с онези продукти, които вече трудно могат да се намерят - като домашното сирене например. Обичах времето, когато се дояха овцете. Кошарите бяха накрай селото и ние, седнали на пейката пред къщурката на овчаря, следяхме от високото облаците прах, които вдигаха завръщащите се едно след друго стада. Познавах нашето по мелодията на звънците на кочовете. Овчарят се връщаше морен от дългия и горещ летен ден, измиваше си ръцете, припалваше цигара и сядаше на трикракото столче с голям калайдисан менец пред себе си. Подкарвах с пръчка овцете и слушах как струйките мляко звънят в менците, докато утихнат, падайки в гъстата пяна...после вечерта цялата къща ухаеше на мляко. Помня суетнята на мама, загръщайки с вълнени одеала огромната тенджера да не изстине млякото, помня как го проверяваше с опакото на ръката и по отделената суроватака познаваше, че сиренето е готово.
На сутринта разрязваше големите калъпи на еднакви бучки и ги поръсваше с едра морска сол - сиренето само щеше да си поеме нужната...
Е, сега и аз правя отвреме на време домашно сирене, но не е същото - колко можеш да направиш в града - 5 л. най-много и ще "излезе" не повече от 1 кг сирене / това при условие, че човекът, който ви е продал млякото ви е познат и не го е "кръщавал" с вода./
Но пак си е хубаво, по-хубаво от онова в магазина. Защото с всяка хапка се връщам там, в детството, сред избуялите жита, заслушана в песента на стадата...

Продукти за 800 - 1000 гр сирене /от краве мляко, при овчето добивът е по-висок, но то вече трудно се намира, за съжаление.../

5 л несварено прясно краве мляко
25 капки мая за сирене /или количество, указано на опаковката на маята/

Сол за наръсване / по възможност - морска/

Млякото се слага на водна баня да се затопли до 36 градуса. Ако не разполагате с готварски термометър като мен - проверявайте с пръст - трябва да се затопли до температура на вода за къпане.
Свалете от котлона, отмерете маята и разредете с малко от млякото. Върнете я в съда и разбъркайте добре. Покрийте съда с кърпа /одеало или просто вълнена дреха/ и оставете на топло място за 2 часа.
След 2 часа отворете съда - на повърхността трябва да се е отделила жълтеникава, прозрачна течност - суроватка /цвик/.
С ръка разбъркайте сиренето, за до го рачупите на дребни парчета. Пригответе си парче тензух, намокрете го със студена вода и го отцедете. Сложете го в голям съд, за да ви е по-удобно и внимателно изсипете сиренената маса в полученото цедило. Завържете четирите му краища, промушете между тях някаква пръчка /аз използвам точилка/ и оставете на хладно място да се отцеди за една нощ. Съберете всичката суроватка - от нея се получава чудесна извара, за която ще ви разкажа друг път.
На сутринта разрежете бучката сирене на парчета и ги поръсете със сол. Предвид малкото количество и това, че ще се изяде в рамките на 1-2 дни - внимавайте с количеството сол.
Ако ще оставяте сиренето да зрее - поръсете дъното на тава с морска сол, наредете парчетата и ги поръсете и отгоре. Оставете на хладно място /маза, хладилник/ и обръщайте парчетата всеки ден. След 3-4 дни /когато сиренето се втвърди/ може да го поставите в стъклен съд, да го залеете със солен разтвор и да съхранявате на студено. /Вкъщи си спомням, че дори "застъпвахме" сиренето - т.е. съхранявали сме го 1 година до новото сирене в големи стъклени буркани със саламура в мазата/.

събота, 22 януари 2011 г.

Крем супа с тиква и праз

Вкъщи вечер е просто невъзможно да гледаш телевизия. Събираме се всички, всеки разказва как е протекъл денят му...център на внимание, естествено, е най-малкият,  който след "послушния" ден в градината е във вихъра на  силата си / да не кажа беса.../.
Та така беше и преди няколко вечери - успях само с едно око да зърна някакво кулинарно предаване с вряща тиква в тенджерата. Не можах и да чуя сред цялата олелия съставките, но реших скоро да опитам.
До тази сутрин, когато отваряйки хладилника, ме посрещна огромна тава с резени яркооранжева тиква. Извадих я с намерението да я изпека, но след малко пак я прибрах, защото последната си я изядох почти сама. Тогава ми "светна" за супата и тя взе, че стана. И не само стана, а ми стана много вкусна даже. Нямам намерение да споделя съставките й с децата, защото ще бутнат чиниите, без да опитат, но ще я споделя с вас - тиква има все още, праз също, добавете щипка кимион и...грабвайте лъжиците!


Продукти за 4 порции: 
1 парче обелена тиква /около 200 грама/
1 стрък праз
2 картофа
1/2 каф. л. смлян кимион
1 с.л. зехтин
сол и черен пипер на вкус

За крутоните:
2 филии хляб /за предпочитане - по-сух/
1 с.л. зехтин
1 каф.л. шарена сол
чубрица, босилек или друга подправка по желание

Нарежете тиквата и праза на дребни парчета, залейте ги с 1 л. вода и сложете да се варят. След 20-тина минути добавете картофите, също нарязани на кубчета, овкусете супата със солта и зехтина и оставете да ври до омекване на зеленчуците. Пасирайте я, добавете кимиона и дръпнете от огъня след 5 минути.

За крутоните нарежете хляба на еднакви кубчета, поръсете със зехтина, шарената сол или други ваши любими подправки. Запечете във фурната докато почервенеят.
Поднесете супата с лъжица заквасена сметана или гъсто кисело мляко, крутони и зелена подправка по ваше желание /аз поръсих с целина/.

петък, 21 януари 2011 г.

Соленки

Днес ми се прияде нещо соленичко. Разтърсих се из тефтерите ми, в които си записвам рецепти от доста години, и се сетих за една рецепта за соленки, чието осъществяване незнайно защо съм отлагала толкова дълго.
Оказа се, че е лесна, бърза за изпълнение и най-важното - резултатът е възхитителен - леко маслени, топящи се в устата и мекички соленки, които може да се поръсят със семена по желание и така да се дообогати вкусът им. За желаещите, ето рецептата:


Продукти:                                                        
200 гр кашкавал
200 гр сирене
200 гр краве масло
180 гр брашно

ким, маково сесем, сусам - по желание

С вилица се размачква мекото масло. Добавят се настърганите на ситно кашкавал и сирене и чрез постепенно прибавяне на брашното се замесва меко, маслено тесто. Завива се в свежо фолио и се охлажда поне 30 мин. в хладилник.
Разточва се на набрашнен плот на лист с дебелина около 1 см и се изрязват формички по желание. Може да се навият и малки кифлички. Поръсват се с ким, маково семе или сусам и се пекат в загрята фурна на 200 градуса около 10-15 мин или докато придобият приятна руменина.





                                                                    



Картофени кюфтета

Продукти:
1 кг картофи
150 гр сирене
1 яйце
1 грава лук
1 ч.л. чубрица
сол и черен пипер на вкус

За панировката:
2 яйца
100 гр брашно

олио за пържене

Картофите се сваряват цели. Охлаждат се, обелват се и се намачкват с вилица или преса с големи отвори. Добавя се натрошеното сирене, яйцето, ситно нарязаният лук, чубрицата, сол и черен пипер на вкус. Омесва се добре. От сместа се оформят кюфтета, овалват се в брашно, потапят се в разбитите яйца и се пържат в сгорещената мазнина. Отцеждат се върху салфетка.


неделя, 16 януари 2011 г.

Торта "Джунгла" 2

Не обичам да повтарям дизайна на тортите, които правя. Но не можах да устоя на молбата на една мила дама да направя торта "Джунгла" за 3-ия рожден ден на нейното по-голямо момченце. Страшно си харесвам първата торта, но не мога да не призная /както и сами може да се убедите/, че тази се получи с класа по-добра :). Помня колко се измъчих с първия слон, а този стана от раз. И крокодилът е с перфектна усмивка, изобщо доволна съм от резултата, надявам се и милото семейство, което празнува днес - също.



И така, днес Лъчко става на цели 3 годинки. Желая му много здраве, щастливо детство  и безгрижни игри.

И понеже мама Росина спомена колко много Лъчко обича животните, реших да  изненадам него и гостенчетата му днес с тези весели къпкейксчета:
                                                                                                                                       

събота, 15 януари 2011 г.

Питка "Слънчоглед"

В унисон с днешния слънчев и топъл януарски ден е питката за празненството по повод рождения ден на големия ни син. Приготвих я с много любов и тя стана прекрасна - висока, бухнала, деляща се на конци и много красива /колко съм нескромна/.



Продукти:
1 200 гр брашно
1 кубче прясна мая
400 гр кисело мляко
200 мл топла вода
2 яйца
1 белтък
1 с.л. сол
1 с.л. захар
125 гр краве масло

жълтък за намазване
маково семе за поръсване

Брашното се пресява, изсипва се в дълбока тава и в средата му се прави кладенче.
В него се слагат яйцата, солта, киселото мляко, предварително разтворената в топлата вода и захарта мая, половината от маслото /разтопено/. Измесва се меко и еластично тесто. Оставя се да втаса на топло докато удвои обема си.
От втасалото тесто отделяме малка част за листенцата на слънчогледа. Още една - за топката в средата. Останалата част разделяме на две и разточваме еднакви кори. Намазваме с маслото, слагаме една върху друга и завиваме на руло. Разрязваме на еднакви парчета, а всяко парче - на две по диагонал.
В намаслена дълбока тава в центъра поставяме топка и в кръг около нея с отреза нагоре подреждаме частите от рулото. Оставяме да втаса още веднъж.
Заделеното тесто разточваме на кора, от която с помощта на подходяща формичка изрязваме листчета. Нареждаме ги върху парчетата руло на два реда.
Намазваме питката с жълтъка, топката в средата поръсваме с маково семе.
Печем в загрята фурна 40 мин, като внимаваме да не изгори отгоре.
Изважадаме от фурната и веднага намазваме с масло.

петък, 14 януари 2011 г.

Торта "Бакуган Драгон"

Днес януари показа своето усмихнато лице и слънчицето стопи снега.
Преди 10 години на този ден валеше сняг на парцали.
Гледах през прозореца прекрасната му белота и сърцето ми преливаше от щастие - само преди 1 час на този свят проплака моят първороден син! Бял като снега, със сини очи и светла косица той беше най-прекрасното нещо, което се беше случило в живота ми до този момент. От този миг дишам, живея и мечтая заради децата си. Те са всичко за мен и не мога да си представя как съм живяла без тях.
Обичам ги безкрайно много и съм щастлива, че точно те са моите деца.

Честит 10-ти рожден ден, мое януарско слънчице!

Торта "Бакуган Драгон"
Ванилови и какаови блатове, карамелен крем, покритие и фигурки - моделираща маса.






вторник, 11 януари 2011 г.

Кифлички с крем

Продукти за 20 броя:

500 гр брашно
1 пакетче суха мая
100 гр захар
125 мл топло мляко
100 гр краве масло
щипка сол
1 ванилия

За крема:
400 мл прясно мляко
80 гр захар
40 гр нишесте ванилия
70 гр стафиди

За глазиране:
50 мл прясно мляко
30 гр пудра захар

                                                
Замесва се меко тесто. Оставя се да втаса 45 мин. Разточва се на правоъгълен лист с приблизителни размери 50/25 см.
Кремът се сварява според указанието на опаковката. Добавят се стафидите и се охлажда.
Разпределя се равномено по повърхността на тестения лист. Завива се на руло и се нарязва напречно на парчета с дебелина 2-3 см.
Кифличките се нареждат в тава върху пекарска хартия с отреза нагоре. Оставят се 30 мин на топло да втасат.
Пекат се 35 мин в предварително загрята фурна докато се зачервят.
Горещи се намазват с глазурата от топло мляко и пудра захар.
                                                          

*Тестото може да се приготви в хлебопекарна. Изполвайте програма Тесто

Източник:: forum.say7.info/

понеделник, 10 януари 2011 г.

Домашна шунка

Продукти:
Свинско бонфиле или контрафиле /голяма или малка рибица/
сол за осоляването
10-тина зърна черен пипер
2-3 дафинови листа
олио и червен пипер за овалване

Бонфилето се почиства от тлъстината и се оформя.
В подходящ съд се засипва плътно със сол и се оставя на студено за 10 дни, като няколко пъти се обръща. Следи се винаги да е покрито със сол.
Изважда се от солта, измива се и се поставя в съд със студена вода за 10-12 часа /изкисва се/ като водата се сменя 2-3 пъти.
Слага се в дълбока тенджера, покрито с вода, да заври. Първата вода се изхвърля.
Във втората вода се прибавят зърната черен пипер и дафиновият лист и шунката се вари до готвност.
Изважда се от водата, намазва се с олио и се натрива с червения пипер.

петък, 7 януари 2011 г.

Ванилови къпкейкс

 Продукти за 18 броя: 
2 големи яйца
125 гр краве  масло
150 гр захар
150 гр брашно
60 мл сметана
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода бикарбонат
2 ванилии

За глазурата:
125 гр краве масло
250 гр пудра захар
30 мл прясно мляко
1 ванилия /или друга есенция по избор/
капка сладкарска боя

Маслото се разбива със захарта до побеляване. Едно по едно се прибавят яйцата като след всяко се бърка до пълното му поемане от маслената смес.
Налива се сметаната и илъжица по лъжица се прибавя пресятото с бакпулвера и содата брашно. Бърка се с шпатула, съвсем леко. Ароматизира се с ванилиите.
Сместа се разпределя в хартиени капсули  или в поджодяща силиконова форма.
Къпкейксчетата се пекат в предварително загрята фурна на 170 градуса за около 20 мин.

За глазурата
маслото се разбива с пресятата пудра захар до гладък и пухкав крем. Прибавя се млякото, ароматизира се с ванилията или друга есенция и по желание се оцветява с капка сладкарска боя.
Глазурата се шприцова върху охладените къпкейкс.

Богоявленска погача

Никой не е по-голям от хляба е казал народът.

Започвам новата година с хляб - за да е пълна и сита, благодатна за всички ни!

След доста тесто, преминало през ръцете ми, трайно се спрях на тази рецепта - тя се получава винаги, бухва много, дели се "на конци" и се топи в устата като  памук.
 Дали ще е във вид на дъхава погача,  рогчета със сирене или кифлички с мармалад - гарантирам ви, че няма да я опитате студена, защото свършва още преди да успее да изстине.

Продукти:
800 гр брашно
200 гр кисело мляко
200 мл топла вода
1 яйце
1 белтък
50 мл олио
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
1 пакетче суха мая

1 жълтък за намазване

60 гр краве  масло

В пресятото брашно се прави кладенче и се поставят яйцето и белтъкът, киселото мляко, водата, олиото, солта и захарта. По ръба на брашненото кладенче се сипва маята. Замесва се меко и еластично тесто и се оставя да втаса на топло, докато удвои обема си.
Втасалото тесто се разделя на три части. Всяка се разточва на кора, намазва се с мекото масло и се навива на руло. Рулото се нарязва на парчета и те се подреждат в кръг с отреза нагоре в намазана с масло дълбока тава. В центъра се поставя топче от тестото.
Питката втасва втори път, намазва се с разбития жълтък, по желание може да се поръси със сусам или мак.
Изпича се в умерена фурна до зачервяване /около 35-40 мин./
Изважда се и веднага се намазва с масло.

*Количеството на продуктите е адаптирано за хлебопекарна - ако използвате такава, програмата е Тесто, следва оформяне на погачата, второ втасване и изпичане във фурната.