Плодова пита "Неделя" и моите бели ангели...

          Този майски ден преди 11 години беше слънчев и горещ.
          Аз бях облечена в бяло и бях най-щастливия човек на света. Да, правилно разбрахте - на 27 май с моят съпруг празнуваме годишнина от сватбата си.
         Ех, дали сме се замисляли тогава колко истина се крие в думите "...в радост и мъка, в здраве и  болест, докато смъртта ни раздели..."...по горчива ирония на съдбата пак на този ден, но преди година, вкусихме от горчивата страна на тези думи...но продължихме напред, така както си обещахме в онзи прекрасен, слънчев майски ден...тази горчилка не помрачи любовта ни - напротив, закали я, направи я по-силна и някак по-мъдра. Даде ни шанс да погледнем по друг начин на живота, да му се радваме истински всеки миг, да преоткрием красотата и в най-дребните неща около нас, да съпреживяваме всеки безценен миг на радост, да се смеем, да мечтаем, да пътуваме, да се оглеждаме в очите на децата си, да се гордеем с всяко тяхно постижение - от сладкото "френско р" на малкия - до поредната шестица или покрито езиково ниво на големия...
          Отначало мислех да не правя торта за този ден заради тази горчилка, която въпреки всичко остана някъде дълбоко в мен. Но после си казах - та нима нещо подобно може да помрачава щастието ни, да ни кара да забравим всичките хубави моменти, които сме имали - не, вече знаете - аз съм силна и въпреки нея, на този ден ще празнувам.
          Сега сигурно очаквате да последва снимка на торта, покрита с фондан и богато декорирана. Не познахте. Колкото и да се мъча, все пак нещо ми горчи:...затова направих една торта, която вкусово да заличи горчилката - с много сочни плодове, събрали в себе си силата на слънцето и енергията на живота.

          Избрах рецептата на плодова пита "Неделя"

Продукти:

За пандишпанената платка * :
5 яйца
5 с.л. захар
5 с.л. брашно
1 пакетче бакпулвер
 
За крема:

1 л прясно мляко
200 г краве масло
400 г захар
180 г брашно
50 г нишесте

За сиропа:

2 ч.ч. захар
1 ч.ч. вода

За плодовото желе **:
20 г желатин
500 мл плодов сироп

За декорация ***:2 банана
3 кивита
2 портокала
250 г ягоди

* Тези продукти са крайно недостатъчни за приготвянето на 3 блата. Аз използвах за всеки блат с размери 27/34 см  по 4 яйца, 4 с.л. захар, 4. с.л. брашно и  10 гр бакпулвер. Добавих и по 1 ванилия за всеки блат.

**Вместо плодов сироп и желатин глазирах плодовете с готова фарситура Кристалина.

***Добавих и шайби ананас от консерва

          За пандишпанената платка отделете белтъци от жълтъци. Белтъците разбийте на сняг с щипка сол, а жълтъците - на крем със захарта. Изсипете белтъчния сняг при жълтъците и с шпатула размесете внимателно. Пресейте над тях смесено с бакпулвера и ванилия брашно и отново размесете внимателно.
          Изсипете сместа за платката в тава, покрита с харитя за печене и изпечете в предварително загрята фурна за около 15 мин или докато платката порозовее. не отваряйте вратата на фурната по време на печене.
          По същия начин пригответе още 2 платки.
          За креме сложете млякото да заври. Смесете захрта, брашното и нишестете, изсипете във врящото мляко и бъркайте енергично. Оставете получения крем да изстине. Сипете при него мекото масло и разбийте с миксера до пухкав крем.
          Пригответе захарен сироп. Охладете го. Всяка платка напоете със захарен сироп и покрийте със слой крем /най-горният слой, върху третата платка, трябва да е съвсем тънък, колкото да залепнат плодовете при подреждането/. Изрежете краищата на питата с нож, за да ги изравните.
          Нарежете плодовете на резени, ягодите оставете цели. Подредете ги върху питата и с помощта на четка глазирайте с плодовото желе / фарситурата Кристалина.

          Вярвате ли в съдбата? Аз - да. Миналата година моят съпруг не си получи подаръка в този ден. Но двамата получихме един важен урок - да посрещаме всеки ден изгрева с усмивка, всеки ден да си казваме "Обичам те!", всеки ден да целуваме децата си...защото може и да е последен.
         Днес моят подарък е в ръцете ми. Съвсем неочаквано, точно като по поръчка пристигна рамкиран моят гоблен, моят красавец...ших го в онези дни, когато ми горчеше...искрящата му белота сякаш ме теглеше напред, а гордият бял жребец и прекрасното момиче бяха моите бели ангели - спасители...затова много трудно избрах рамката на този гоблен. В магазина отхвърлях всяко предложение, в което имаше дори и точица черно - достатъчно ми горчеше на душата, докато държах иглата - сега исках искряща светлина за моя живот...ето го - точно днес, на този ден, окачени над спалнята ни, моите бели ангели ще ни закрилят:

Вперила поглед в невероятната му красота, в главата ми звучи  Конче мое - и както пее Ваня

Костова  -  

"Добре живяхме конче мое,
но животът за малко ни е даден само,
само да извикаш..."

Помнете този рефрен и посрещайте всеки ден с усмивка, с едно нежно "Обичам те" и с топла целувка върху детските челца...