събота, 8 февруари 2020 г.

Моят ден


С кристални отражения денят ми се усмихва.
Искри, като снегът навън.
Ухае лилиум. В зеници бистри
оглеждам се след дълъг сън.

Гори целувка на челото. Силна
прегръдка стопля крехки рамене.
Щастлива съм. От нищо нямам нужда вече.
До мен е всичко. Мойте синове.

Прекрасни, млади, дръзки и калени.
Добри и смели, както ги мечтах.
Сега ми трябва само време.
Да знам, че ненапразно аз живях…