неделя, 27 ноември 2011 г.

Касапска яхния

      

Продукти:
600 гр свинско месо / не много сухо/
300 гр свински черен дроб
3-4 глави лук
1-2 с.л. олио
1 с. л. червен пипер
1 с.л. брашно
100 мл. доматен сок
1 ч.л. ронена чубрица
сол и черен пипер на вкус



          В загрятото олио запържете нарязания на едри кубчета пресен дроб докато промени цвета си и се запечата. Извадете го и на негово място сложете нарязания на едри кубчета лук /ако е необходимо добавете още малко мазнина/. Като се зачерви добавете и месото, също нарязано на едри кубчета. След като месото се зачерви поръсете с червения пипер, разбъркайте и долейте топла вода да го покрие. Варете на тих огън до готовност на месото. 10 мин преди да свалите от огъня добавете дроба, а към края на варенето - доматения сок, разбъркан с брашното. Посолете, добавете прясно смлян черен пипер на вкус и ронената чубрица.

    

       

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Рачел от тиква


Продукти:
2 кг тиква цигулка
2 кг захар
1 л вода
ванилия или 2-3 листа прясно индрише
1 ч. л. лимонена киселина

150 гр хидратна вар



          Обелете и почистете тиквата от семето. Нарежете я на по-едри парчета и ги сложете да киснат 1, 5 часа във варната вода / пригответе я като в 5 л вода разтворите 150 гр хидратна вар/. Разбърквайте периодично, за да не се утаи варта. Измийте парчетата тиква с обилно количество вода и отцедете.
          Залейте захарта с водата и сложете сиропа да заври. Добавете парчетата тиква и варете рачела 40-45 мин - докато сиропът стане тъмнокафяв на цвят и капка от него, капната върху студена порцеланова чиния, не се разлива. Ароматизирайте, добавете лимонената киселина и дръпнете от огъня. Насипете рачела в чисти, сухи бурканчета, запечатайте и обърнете с капачките надолу, за да се вакуумират.



неделя, 20 ноември 2011 г.

Крем Ванилия


Продукти за 4 порции:
500 мл прясно мляко
60 гр захар
3 яйца
2 с.л. брашно
2 с.л. натурално /царевично/ нишесте
2 ванилии




         Разбите яйцата със захарта на пухкав крем. Смесете нишестето и брашното и с част от млякото го разбъркайте на гладка кашица. Прецедете и изсипете при останалото мляко. Ароматизирайте го с ванилиите. Излейте млякото при яйчената смес. Сложете съда на огъня и бъркайте непрекъснато до сгъстяване. Ако се опасявате, че кремът ви ще загори - варете на водна баня.
          Охладете крема като разбърквате периодично, за да не хване коричка.



          Кремът е подходящ както за непосредствена консумация, така и за пълнеж на еклери, понички, тарталети или торти.

сряда, 16 ноември 2011 г.

Хлебен пудинг


Продукти за 6 порции:
6 филии сух бял хляб
40 гр краве масло
40 гр стафиди
30 мл ром
3-4 с.л. конфитюр от кайсии
3 яйца
100 гр захар*
600 мл прясно мляко
2 ванилии



          Стафидите залейте с рома. Намажете с половината масло и с конфитюра от кайсии филиите сух хляб. Нарежете на 4 парчета всяка. С останалото масло намажете дъното и стените на огнеупорна форма. Наредете половината хлебни парчета с намазаната страна нагоре, поръсете с половината от стафидите. Наредете втори ред хляб и поръсете с останалите стафиди. Напръскайте с остатъка от рома.
           Яйцата разбийте със захарта. Добавете топлото мляко и ванилиите. Изсипете върху хлебните парчета половина млечна смес и изчакайте 10 мин, за да се напоят. Изсипете остатъка и печете пудинга 20 мин  на 170 градуса и още 5 - на 190, за да се зачерви отгоре.
          Преди сервиране поръсете с пудра захар.




























           *Намалете или увеличете захарта според предпочитанията си. Не забравяйте да отчетете сладостта на конфитюра.

неделя, 13 ноември 2011 г.

Хляб с тиква, орехи и канела








Продукти:
300 гр тиква /почистена, обелена и нарязана на парчета/
550 гр брашно
1 пакетче /7 гр/ суха мая
200 мл топла вода
50 гр краве масло
2 с. л. кафява захар + още 2 за поръсване
1/2 ч. л.сол
1 ч.л. канела *
50 гр едро нарязани орехи


          Застелете тава с хартия за печене и наредете парчетата тиква. Изпечете ги за 20 мин докато омекнат в предварително загрята фурна. Извадете ги, изчакайте леко да
се охладят и пасирайте.
          Добавете топлата вода, солта, захарта и канелата към тиквеното пюре. Започнете да добавяте брашното / в което предварително сте сложили маята/. Земесете тесто като постепенно добавяте и разтопеното масло.** Оформете мека, нежна по консистенция топка тесто и я оставете да втаса на топло докато удвои обема си.
          Разточете втасалото тесто на правоъгълник с дебелина 1 см. Поръсете с още 2 с.л.захар и ореховите ядки. Завийте кората на руло и леко усучете. Рулото оформете като спирала.



          Прехвърлете хляба в дълбока тава върху хартия за печене, поръсете с брашно и оставете да втаса още веднъж.
          Изпечете хляба в умерена фурна за около 45 мин /проверете готовността с дървено шишче/. Извадете го и веднага покрийте с кърпа, за да омекне.
          Поднесете топъл.
    
          Получава се невероятно мек и пухкав, леко сладък и ароматен хляб. Ако замените маслото с олио, хлябът става постен, много подходящ за предстоящия Коледен пост и Бъдни вечер.





























* В рецептата, която ползвах за базова /брошура на Кауфланд/, е предложен микс от подправки - по 1/2 ч.л. канела, гарам масала на прах и джинджифил на прах
**Ако имате хлебопекарна - замесете хляба, ползвайки програма Тесто
         



        Искам да споделя с вас и поредните блогърски награди, с които ме зарадваха Еликсир  :




Тази прекрасна награда предавам на:  Ваня, Буба , Илиана, Гуинет и Зори


От Мира и  БуБу получих тази награда с условието да разкрия 7 неща за себе си и да я предам на други блогъри, като ги информирам за това:



          Без да мисля много ще се опитам накратко да ви запозная с някой мои особености, които предполгам вече знаете от предишните ми публикации, но все пак:

1. Имам една мечта - дълбока, съкровена, за някой е толкова проста и обикновена, но за други е недостижима. Вярвам и знам, че тя ме чака някъде там, далеч напред във времето и пространството, към нея води пътека, хълмиста и неравна, ту слизам, ту се изкачвам, спъвам се и падам, но винаги ставам и продължавам напред. Напред, към слънцето...

2. Имам двама сина. Винаги, когато го спомена, се сещам за една народна песен:

                                 "Два са бора ред поредом расли,
                                   между них е ела тънковита.
                                   Расли бори горе на високо,
                                   засланяли ела тънковита
                                   от зли бури, от студени ветри:
                                   да и ветри върше не пребият,
                                   да и бури клони не поломят.
                                   Не са били два бора високи,
                                   най са били два брата рождени,
                                   а между им Елица сестрица.
                                   Мила сестра братя засланяли
                                   От зли думи, от студени речи:
                                   да и речи име не похулят,
                                   да и думи слава не погубят."


          Затварям очи и ги виждам - високи, стройни, красиви, с прекрасни светли очи, озарени от доброта - те, моята радост и гордост, моята мечта и сбъднат сън, моят живот...е, сестричка не можах да им родя, но съм благодарна на моята сестра, че ни дари с една прекрасна племенница, за да изпълни рода ни народната повеля. Спокойна съм, че кръвта ми ще тупти и след мен, че няма да се прекъсне нишката, че плът от моята плът ще продължи напред по пътеката...

3. Три са и любимите ми занимания, които не мога да степенувам по важност, и които еднакво успешно ме разтоварват, вдъхновяват и удовлетворяват - готвенето, гоблените и цветята.

4. Четири очи ми трябват, а не две, за да успея да обхвана красотата на природата - сърцето ми трепва и се преобръща, душата ми застива в миг на блажен покой при вида на красив пейзаж, на нещо толкова обикновено като полско цветенце, падащо листо или бисерни капчици роса по невидима паяжинка.

5. Пет са качествата, които смятам, че притежавам, и които искам да възпитам у синовете си: честност, достойнство, справедливост,  целеустременост и  трудолюбие.

6. Макар че имам много повече любими книги, ще изброя 6 от тях, които съм чела десетки пъти и които мога да прочета още толкова и всеки път там, някъде, спотаени в страниците им, да открия отговорите на моите въпроси:

                                "Малкият принц"
                                "Брулени хълмове"
                                "Отнесени от вихъра"
                                "Тютюн"
                                 Разказите на Йордан Радичков
                                 Разказите на Йордан Йовков
                                 Разказите на Чудомир

7. Като първите седем години. Големият ми син вече ги надхвърли, малкият е по средата им. Наслаждавам се на всеки един миг от тях, седем дни в седмицата, като грижовен стопанин посявам и поливам в тях семената на доброто, на честността, на вярата в собствените безгранични възможности. При силна буря прегръщам с най-голямата си майчина любов стъбълцата, за да не ги прекършат вихрушките, при пек ги засланям от жаркото слънце, в студени дни ги топля с огъня на кръвта си, при суша ги поя със сълзите си. Те растат, ден след ден от почвата на нашия семеен храм поникват нови и нови, млади и силни, устремени към безкрайната небесна шир, носещи в себе си най-силните гени - тези, на безграничната ни любов!



        На свой ред искам да  споделя тази награда с Роси , Пеп-чо , Лоис, Лати, Вили, Вероника и Хриси


петък, 11 ноември 2011 г.

Къпкейкс за една малка принцеса

          Миналия уикенд  придружих баща си на една екскурзия из Родопите. С нас беше и едно младо семейство с 5-годишно момиченце. Като си знам малкият син и как 5 мин не може да се заседи на едно място, малко е да се каже, че бях впечатлена от това дете. През дългия път в автобуса не се чу гласчето му, а вечерта не мръдна от стола си поне 3 часа. Тиха, спокойна и красива, тази малка принцеска ме очарова.
           Баща ми бегло спомена, че би се зарадвала на някоя като моите торти и реших да я изненадам. Много набързо снощи направих 5 весели кексчета и  предполагам днес следобед малката ще ги получи. Снимките им са ужасни - освен, че забравих да ги сложа в цветните хартиени капсули /тук пак малкото торнадо е виновно - снощи докато правех цветчетата нашият се намъкнал в моята "светая светих" - т.е. хола с огромния шкаф, в който грижливо пазя несметните си сладкарски съкровища, и измъкнал кутията с капсулите - няма да ви казвам как се събират стотиците разноцветни и разнокалибрени капсули, пръснати из цялата къща.../, освен това тази сутрин беше ужасно мрачна, както винаги мразя да снимам с подобна светлина, защото не ми се получава, докато се мъчех, пак това гореспоменато торнадо реввна, че трябвало да носи бобчета на градината и съответно за мой късмет боб нямаше, само леща, която категорично беше отказана, та търчах по пижама да будя съседите да ми дават...с една дума - оправдах се.
           Стига излишни думи - ето моят скромен подарък за сладката красавица /обещавам още днес да попитам за името й/:






























сряда, 9 ноември 2011 г.

Огретен от карфиол


Продукти:
1 глава карфиол
30 гр крпаве масло
3 яйца
100 мл прясно мляко
100 гр кашкавал
2 с.л. галета
сол и черен пипер на вкус




          Измиите и накъсайте на розички главата карфиол. Кипнете вода в дълбока тенджера, посолете и изсипете карфиола. Варете 5 мин, отцедете.
          Намажете дъното и стените на огнеупорен съд с маслото. Изсипете карфиола, овкусете със сол и черен пипер. Разбийте яйцата с млякото и залейте карфиола. Посипете с галетата и сложете в загрята фурна докато се зачерви . Посипете с настъргания кашкавал и върнете във фурната, за да се разтопи.
          Сервирайте огретена топъл като основно ястие или като гарнитура към риба или месо.

петък, 4 ноември 2011 г.

Торта "Хибискус" - Честит рожден ден, мамо!

          Днес мама има рожден ден. В забързаното си ежедневие успях да намеря време да и направя само една малка тортичка...и ми е гузно, и ми е тежко. Успокоява ме фактът, че мама със сигурност знае колко много я обичам. И аз, и сестра ми, и внуците й, и всички около нея.
          Знам се каква съм - пак нещо ще ме стегне за гърлото и всичко онова, което искам да й кажа в този ден, ще си остане там, недоизречено. Пак ще  притичам в последните 5 минутки преди работа, ще я целуна набързо и ще хукна. Къде ли? Нима има по-хубаво място от майчината прегръдка? ... Всеки път си казвам, че този път ще е различно, ще се прегърнем и просто ще помълчим...минутите за това мълчание бягат ли, бягат, напред...о, спрете! Mоля ти се, време, спри...Mамо, и ти ми прости. За бързането, за недоизречените думи, или за тези, казани накриво...за моментите, когато съм те наранила, за миговете, в които си страдала заради мен...моля се те да са свършили...
    
           ...откакто се помня  мама има хибискуси. Вече са огромни дървета, с мъка всяка есен ги побира вкъщи, където зелените им клони опират в тавана. И цъфтят ли, цъфтят - дори и през зимата. Избрах това цвете за тортата, защото знам, че мама много го обича. Като нас, децата си. Един едничък цвят, една едничка дума ти поднасям днес, мамо:

 "Обичам те!"

















***

          Както си личи напоследък времето ми бяга. Получих няколко блогърски награди и все нямам време да си ги взема, Зиче, The witch, ninfil,  извинете ме.








          Сигурно вече е твърде късно и тези награди са поели пътя си из блогърското пространство, затова ги предавам на всеки, надникнал днес в моето местенце - вместо шоколадов бонбон за здравето на моята майка!

 

вторник, 1 ноември 2011 г.

Торта "Смърфовете"

          В края на лятото малкият ми син стана на 4 години. Направих му торта с любимите му греои - Франклин и приятели. Няколко дни по-късно трябваше да свърша нещо, градината почиваше и съответно си имах опашка. За награда, че опашката не шаваше много-много, отидохме на кино. Даваха новия 3Д филм Смърфовете. Незнам за Андриан, но аз се забавлявах истински, толкова много не помня откога не се бях смяла...на излизане си помислих "Ех, ако миналата седмица бяхме гледали филма, тортата щеше да е със смърфове".
          Една сладка малка госпожица си пожела торта-чанта. Вики щеше да стане на 7 и както всяка малка дама искаше модни аксесоари. Докато обмислях накъде да редя блатовете, за да е стабилна конструкцията, майка й ми писа, че госпожицата, както подобава на всяка жена, е променила мнението си и вече не иска чанта, а...смърфове! Ойееее! Докато правех малките сини сладурковци се забавлявах не по-малко, отколкото в киносалона. Получи се една весела торта, а искрите в очичките на Вики са най-голямата ми награда...