Торта-диня и Андриан на 9

         "Диниииии, карат динииии..." сякаш чувам гласа на съседските деца и усещам прахоляка в босите си крака. Отдолу по улицата се задава шасито, пълно с дини от селския бостан, и на мига от всички къщи изскачат дечурлига, баби и дядовци с празни зебляни чували под мишница. Тракторът спира и шофьорът, едър чичка на средна възраст скача тежко от кабината и разпъва паланцата. По-пъргавите са се качили вече горе и хвърлят дини на другите, които сръчно пълнят чувалите...Един, два,  три...нареждаме се на опашка, за да ги претеглят, плащаме някакви смешни/за сегашното време/ левчета и пухтейки от тежестта и предчувствайки сладкото лепкаво удоволствие завличаме чувалите в мазетата на къщите. Натъркалваме дините на студения цимент и се започва едно почукване, едно стискане в очакване да чуеш "хрусссс", което ще рече, че динята е узряла така, че като забиеш ножа, ще се сцепи на две цялата. Бързо избираш една и я слагаш да се изстудява в кофата на кладенеца или под струята на чешмата на двора...и после, вечерта, там, под асмите, сред песента на щурците и тихите звуци на спускащата се селска нощ един неповторим аромат се носи на талази...сок тече по брадичките, семките хвърчат надалече,  изстреляни в състезанието на детските устички, дебелите резени бяло овче сирене контрастират на яркочервената сърцевина...стига ти само това...лятото започва като дойдат дините...и си отива с тях...когато и последната камара свърши и продавачите приберат брезента и си тръгнат, те наляга тъга - с тях си отива лятото...така е в края на всеки август. Знакът, че лятото си е отишло, е празната поляна под прозорците ни една сутрин. Както тихо и неочаквано са си тръгнали продавачите на дини на разсъмване, така си е отишло босо и на пръсти лятото...тъга, ама сладка, августовска, като лепкав и ароматен динен сок...такъв един август, топъл, та чак лепкав, на прага на есента преди 9 години ни подари и втория безценен дар - нашия втори син Андриан. Нали няма да се учудите, че той обожава дини. Че още от началото на юни всяка сутрин първо поглеждаме през прозореца да видим дошли ли са дините. Те са началото на нашето лято. Така, както празната поляна е краят му...Двамата с него може да ядем постоянно диня - за закуска, обяд и вечеря, всеки ден, цяла година ако може. Малко преди рождения му ден се подсетих, че може тази година тортата му да е такава. Речено-сторено. Чудно му беше как ще се получи диня, ама на - бързо-бързо докато спеше сутринта я омацах с четката. Стана доста сполучлива, толкова, че като показах снимката, сестра ми си казала "Божееее, сестра ми съвсем превъртя - какво я е снимала тая диня, да си показва покривката..."Е, достатъчно признание, не смятате ли...хубава торта се получи, сладка и лепкава, ама...няма ги дините, отидоха си...и лятото си отива...и още една година прибави детето ми...последната свещичка от една цифричка...е, расте, няма път назад...само малко ми е тъжно...за отиващото си лято...и за това, че дори и да обича диня, никога няма да усети онзи трепет от първия за лятото вик "Динитеееее, дините идат..."нито топлия прах на селската улица под изподраните си от детските битки крака...

***

Честит рожден ден, сине! 

Слънчев, усмихнат и пълен с вълшебства да е светът ти!

Обичаме те!!!

***