Зимна салата

          Днес ще ви предложа една простичка, но пък любима салата, която присъства много често на трапезата ни в студените зимни дни. Би и подхождало и наименованието "Витамина", особено ако добавите към нея и червено цвекло. Но тъй като малкият ми син не го харесва, тук ви я представям без него като ви уверявам, че и така е хем много вкусна, хем и полезна.

Необходими са ви:
1 ряпа /предпочитам червена/
1 голям морков
1 голяма, леко кисела ябълка
* по желание - 1/4 глава червено цвекло

За дресинга:
1-2  с.л. зехтин
1с.л.лимонов сок /може да се замени с ябълков оцет или в краен случай винен/
сол на вкус

          Обелете ряпата и ябълката / и червеното цвекло, ако ще прибавяте/ и ги настържете на едро ренде, а морковът - на ситно. Смесесе ги в купа. Разбъркайте продуктите за дресинга и овкусете салата. Сервирайте веднага.

Ябълкови тиганици

          Миналогодишната ябълкова реколта беше много добра. Толкова, че вече сме февруари, а рафтовете в мазето са пълни. Децата почнаха да се мръщят на по-дребничките, леко сбръчкани и тук-там нагнили ябълки, а мен ми е съвестно да ги хвърлям. След изреждане на каквото се сетите с ябълки - кекс, мъфини, сладкиши с орехи или със стафиди, щрудели, печени с тиква или соло днес се сетих да "обогатя" обикновените тиганици, които често приготвям. В тестото им добавих 2-3 дребни, обелени и едро настъргани ябълки. Получиха се много вкусни, а обилно поръсени с пудра захар станаха чудесна следобедна закуска.

 
          Тиганици правя по една и съща рецепта, от книгата Българска национална кухня, 1983 г  и колкото тя да е трън в очите на някои анонимни посетители на блога ми, ще я споделя, защото е много точна и сполучлива. Четенето на книги все още ми е присъщо и необходимост, за разлика от някого явно...

Тиганици:
/Плевенско/
200 гр кисело мляко
3 яйца
200 гр брашно
1 ч.л. /5 гр/ сода бикарбонат
щипка сол

мазнина за пържене

пудра захар за поръсване

Добавих:
2-3 дребни, почистени от семенниците, обелени и едро настъргани ябълки
2 с.л. пудра захар
1 ванилия

          Разбийте яйцата заедно с киселото мляко. Прибавете брашното, смесено със содата и солта и бъркайте докато тестото стане гладко, без бучици. Прибавете пудрата захар, настърганите ябълки и ванилията.
          Загрейте мазнината и с лъжица сипвайте купчинки в нея. Щом се зачервят отдолу, обърнете тиганиците. Извадете и отцедете върху салфетка излишната мазнина.
          Поръсете обилно с пудра захар и поднесете топли.
          Можете да полеете с мед или сироп, да сервирате със сладко или пък сирене, ако сте почитатели на това съчетание на вкусове.

          И още една блогърска награда ме зарадва тези дни - получих я от ByBy - ако още не сте, погледнете в нейното вкусно царство - ще намерите много вкусни рецепти и вдъхновение.

С огромно удоволствие искам да я предам  на Тони , Бенита , Лети , Мира и Аелис.



Филипински питки с поръска

          Още когато ги видях в много красивия и вкусен блог на Ди_ани Опитайте... знаех, че това са следващите питки, които ще приготвя. А знаейки колко бързо изчезват в гладните усти на мъжете ми подобен род тестени изделия не се поколебах и удвоих продуктите. Още една разлика ще откриете между рецептата на Ди_ани и моята - не изчаках тестото да отлежава една нощ в хладилника, а приготвих питките веднага след втасването му - пак се получиха много мекички и пухкави.

Ще дам точната рецепта на Ди_ани и в курсив - грамажа на продуктите при мен:

Тесто за 6 питки:                     
1 ч.л. инстантна мая - 1 пакетче - 7 гр
2- 2 ¼  ч. чаши брашно - 550 гр
1 яйце - 2 броя1 -2 с.л. олио - 4 с.л.
½ ч. чаша мляко - 250 мл
½ ч.л. сол - 1 равна ч.л.
1 с.л. захар

За поръска:
1 ч.чаша галета - беше ми достатъчна по-малко от половин ч.ч.

1 ч.чаша =240 мл. 

          Замесих тестото в машината за хляб / при мен програма Тесто е с продължителност 1:30 ч, от които 30 мин месене и 1 час втасване/. Извадих втасалото тесто, премесих на набрашнен плот, оформих цилиндър и поръсих с галета.

Оставих на толо 30 мин и след второто втасване нарязах леко по диагонал на 10 питки:

Поръсих щедро всяка с галета:

И изпекох върху пекарска хартия за 10-12 мин в предварително загрята до 170 градуса фурна:

Ди-ани, благодаря за прекрасната рецепта!

С днешната публикация ще ви покажа и две награди, която получих от Яна, Маги и The Witch .

 Вече съм отговаряла на въпросите на подобна награда в тази публикация, а и тя от доста време се върти из блоговото пространство, затова няма да я предавам на конкретен човек - нека всеки, който не е отговарял,  да я приемe с моите най-искрени почитания!

The Versatile Blogger Award

Гъбена супа

Продукти:
400 гр печурки
1 малка глава лук
1 морков
30 мл олио
100 мл готварска сметана*
4-5 листенца изсушен девесил
сол и прясно смлян черен пипер на вкус

по желание - шепа ориз

          Измийте добре гъбите и заедно с пънчетата ги нарежете на пластинки /дебели 3-4 мм/. Лука и моркова нарежете на кубчета и задушете в олиото заедно с гъбите. Разбърквайте периодично /майка ми ме е учила да приготвям по този начин гъбената супа, за да не се усеща землистия аромат на гъбите - Колкото повече се пържат гъбите, толкова по-вкусна става супата, казва тя/.
           Налейте 1,5 л гореща вода и оставете да ври още 20 мин. Подправете със солта, пипера и девесила. Ако желаете - ръснете шепа почистен и измит ориз и варете до неговата готовност. Намалете огъня и добавете сметаната, предварително разредена и добре разбъркана с част от бульона на супата. Оставете още 2-3 мин и дръпнете от огъня.
          Поднесете супата гореща.

*Можете да замените готварската/течна/ сметана със заквасена, но тогава супата леко ще киселее.

Сливенски милинки

Продукти:
500 гр брашно
20 гр жива мая*
300 мл вода
2 с.л. олио
1 ч.л. захар
1 каф. л. сол

За заливката
80 гр. краве масло
2 с.л. с връх брашно
1 с.л. свинска мас**
2 с.л. студена вода
1 яйце

3 с.л.  олио за овалване на топчетата

пудра захар за поръсване

          Разтворете маята в топлата вода, добавете захарта и оставете да шупне. Пресейте брашното със солта, добавете олиото и маяната смес и замесете меко тесто. Оставете го да втаса на топло, докато удвои обема си./ако разполагете с хлебопекарна - използвайте програма Тесто/.
          Намазнете и поръсете с брашно тава с диаметър около 35 см. От тестото откъсвайте топчета, малко по-големи от орех, оваляйте ги хубаво с намаслени длани и наредете на разстояние в тавата. Оставете на топло да втасват.
          Когато милинките са втасали наполовина, разтопете на тих огън кравето масло и маста, добавете водата и брашното и разбъркайте до получаване на гъста каша. Залейте с нея милинките и оставете да втасат още малко.
          Намажете внимателно с разбитото яйце и изпечете в предварително загрята фурна докато се зачервят /за около 30 - 35 мин/.
          Преди сервиране поръсете обилно с пудра захар.

*Автентичните сливенски милинки в миналото се приготвяли с нахутова мая, която им придавала неповторим, специфичен вкус и аромат. Ако разполагате с нахутови зърна - можете сами да си я приготвите. За  горните продукти са ви необходими 20 броя. Зърната се счукват и трият между дланите, за да се отстранят люспите. Поставят се в шише и се заливат с вряла вода, която веднага се излива. Отново се заливат с вряла вода, към която се прибавя щипка сол, и се оставят 8-10 часа при темпертаура 35-37 градуса, докато спре отделянето на пяна и разтворът се избистри.

**Ако не сте любители на свинската мас или не разполагате с такава - може да я пропуснете.

Източник: Българска национална кухня, Земиздат, 1983 г

Бисквити "Котешко езиче"

Продукти:

3 белтъка

65 гр краве масло

125 гр кристална захар

125 гр брашно*

1 ванилия

         Разбийте маслото и захарта на крем. Прибавете постепенно разбитите на гъст сняг белтъци и брашното. От приготвеното тесто шприцовайте върху хартия за печене тънки продълговати бисквитки. Изпечете ги в предварително загрята фурна на 180 градуса докато краищата им порозовеят.

* Брашното, дадено в оригиналната рецепта, е малко за постигане на достатъчно гъсто за шприцоване тесто. Добавете още - аз добавям допълнително около 60 грама.

Източник: Сладкарско изкуство, изд. Техника, 1983 г



Торта "Изгрев в саваната" : Калоян на 11

           Кога мина едно десетилетие, че и отгоре...до скоро беше дете, а днес...днес ме гледа почти на нивото на очите ми, висок, снажен, с една тиха кротост и очи, преливащи от доброта...моето дете. Моето голямо момче. Нашият по-голям син. Първият.
           Колкото и тривиално да звучи - първият вик, съпътстващ изначалната глътка въздух на едно крехко създание, преобръща живота ти завинаги. Вече нищо няма да е по-важно, никой няма да е на първо място преди него - сутрин ще се будиш с неговата усмивка, вечер ще заспиващ с целувка на неговото челце...после, после ще станат двама, но някак малкият винаги ще си е малък, глезанчо и Дребо, а той, първият, ще е твоята гордост, твоят помощник и съюзник.
          Често тихо го наблюдавам отстрани. Понякога се улавям как търся свои черти в него и негови в себе си. Понякога го прегръщам ей така, без думи, и ми е все по-трудно да го обхвана - ръцете ми ли окъсяха? И какво е това сърце моето - уж остарявам и трябва да се смалява, а то все по-голямо става - я как го побира - и него, и брат му...че и още място остава...расте заедно с тях.
           Като него расте и интересът на Калоян към животните - книга след книга, енциклопедия след енциклопедия на тази тематика вкъщи се четат и препрочитат, факти, малко известни и крайно учудващи, ни засипват ежедневно...понякога, будейки го за училище, в просъница ни съобщава местообитанието на капибарата или третия вид леопард - опушеният. Всеки един момент от някой от телевизорите се зъби някакво животно или ми се изшътква укорително, как може, видите ли, да го занимавам с някакъв си обяд, когато тъкмо поставят изкуствена леща в окото на бухал...о, извинете, как може да съм такава невежа - забулена сова...
          Нямаше съмнение, че тортата щеше да е с животни. Отначало се бях спряла на зебри - имаше период, в който това беше любимото животно и филм за него се въртеше почти денонощно. После ми се изредиха няколко, кое от кое по-непознати за мен - и след като последното беше горепосочената капибара - поставих точка на дебатите.
          Дадохме на сина ни царско име. Царят на животните владее африканската савана. Един огнен, африкански изгрев за изгревът на младия живот. Едри щрихи с четката на пресекулки раждат яркото сияние на слънцето и силуетите на дивите животни. Сила и смирение, твърдост и нежност, миг на пробуждане, тържество на Живота...

Ето го и рожденикът:

На тати отмяната:

На мама гордостта:

...и щастието, и вдъхновението...целият живот:

И за финал - малко вкус - тортата е /беше, хахах/ с ванилови и какаови блатове и два вида крем - ванилово-сметанов и един невероятно вкусен шоколадов маскарпоне мус с портокал по идея на Ванилла - толкова е вкусен, че скоро обещавам да му посветя отделна публикация...