Рисувана вита торта "Сакура"

На всеки рожден ден човек си прави малка равносметка на изминалата негова житейска година.
Днес е моят рожден ден. И на сестра ми, с която по стечение на обстоятелствата делим една и съща дата, макар и със 7 години разлика.
Моята изминала година ми предложи не една горчиви чаши. Изпих ги до дъно, хвърлих ги през рамо и без да поглеждам назад, продължавам напред. Вярвам и знам, че това бяха последните горчиви капки, които ми поднесе животът. Оттук насетне предстоят само щастливи, спокойни и изпълнени с много обич и хармония години.
За мен, моята сестра, моето семейство, за децата ми!

Дълго обмислях и тортата за празника. Може би това е тортата с най-голяма символика, която можете да си представите.

Идеята за нея дойде от последния ми завършен гоблен /другата ми страст/. Влюбих се в него още щом го видях. Бях точно в онзи период от живота си, за който писах по-горе, и  реших, че непременно ще го ушия. Заради красотата и нежността му, заради пожеланието, което носи - Благополучие.

Гобленът е "Бонсай сакура". Ако някой не знае, ще поясня - сакура е дървото японска вишна.

В продължение на много векове сакура (японска вишна или черeша), e любимият цвят на японците и е станал символ на японския характер. Обяснението е не само традиционната японска привързаност по красота и изящество, на които е основан естетическия принцип на японската култура.

Пролетта в Япония преди всичко се асоциира с цъфтежа на сакурата.

Времето на разцъфтяване е много близко до японската душевност с усещането си за преходност на живота.

На фона на покритите с млади листенца хълмове, още повече изпъква красотата на разцъфналите вишневи дървета. Въздухът е наситен с топлота и сладък аромат, който кара кръвта по бързо да са движи в тялото и ни събужда за време на нова любов, ознаменуващо триумфалното начало на пролетта, на радостта от живота.
И сякаш за миг е изчезнала зимата с усещането за студ, и за нея ни напомнят само “снежните бури” от листенцата на вишната. Дори облаците са се променили и са станали по- пухкави .

Планинската вишна е дивият вариант, древни прадеди на повече от 300 видове култивирани домашни вишни. С живота си само 40 години те са едни от най-краткотрайно живеещите дървета. Ефирните цветя са иключително нежни И дори силен дъжд може да причини тяхното преждевременно падане.

Сакура символизира красивата, но променяща се природа, лайтмотив известен в Японската поезия и проза, които често се наричат "моnо aware" – изтънчено чувство на тъгa.

В края на сезона, умиращите цветове падат като сняг върху земята,образувайки безкраен килим от бели листенца. Дървото се пресъздава на земята, тъмните сенки от голите клони като че ли поддържат падналите цветове, напомняки за непрестанното колело на смъртта и живота.

Източник

Задължителна част от японската градина са дръвчетата бонсай. В действителност бонсаите в днешният си вид са пренесени в Япония от Китай, но са се превърнали в неразделна част от японската култура и Япония има изключителна заслуга за широкото разпространение на тези миниатюрни дръвчета по света.

Ето го и гобленът, на живо е в пъти по-красив, а като го рамкират ще покаже цялата си прелест:

                                                                        

А това е тортата - какаови блатове, напоени с тръпчив вишнев сок, ваниловосметанов крем, сочни коктейлни череши...вкуса също се вписва в цялостната идея.

И за да не спирам дотук - нали ви обещах торта, изтъкана от символика - йероглифи, носещи здраве, дълголетие и щастие:

Сигурно звучи ужасно нескромно, но много си я харесвам - получи се точно такава, каквато я исках, каквото я обмислях в продължение на месеци...тя е въплъщение на надеждите и мечтите ми, на пробуждащият се след дългата зима и сблъсъка със смъртта живот...тя е въплъщение на моя живот...

Ето ги заедно:

И както след дългата зима с безмилостни снежни виелици от мъртвите клонки разцъфват нежни цветчета така и аз - поемам дълбоко въздух в този невероятно слънчев, пролетен февруарски ден и поемам напред, напред към слънцето...