вторник, 25 януари 2011 г.

Домашна извара

Когато сиренето вече беше нарязано, осолено и пренесено в огромните тави в мазата, идваше ред и на изварата.
Мама запалваше огъня в огнището пред голямата пещ, слагаше една голяма ламарина на саджака и върху нея, за да не загори изварата, огромната тава, в която есенно време варяхме лютеницата. Ако все пак това със загарянето се случеше - най-щастливи бяха котките, които и без това още от предишния ден обикаляха с влажни погледи, вперени  във всичките изпоцапани млечни съдини, и които винаги "намазваха" топло млечице в купичките си :) . Тавата побираше всичката отделена суроватка /а в добрите години това беше суроватката от 50 - 60 л мляко/, посоляваше я и чакахме да кипне.
После следваше прецеждането и в тензухеното цедило. И резултатът от цялата тази работа беше едва 1-2 кг извара - но това е най-вкусната, пухкава и нежна извара, която може да си представите. Вечерята, естествено, беше топяща се в устата баница с купичка гъсто кисело мляко.

Ето как може да си направите извара /количеството е нищожно малко, но пък си струва - заради истинския вкус/:


Продукти:
Отделената при отцеждането на сиренето суроватка
1/2 ч.л. сол

Сложете в широка тава /за да е на възможно най-тънък слой/ суроватката, посолете съвсем малко и оставете да заври. В никакъв случай не разбърквайте. Пяната ще се надигне в голям, пухкав калпак - когато средата му се пукне, изварата е готова.
Внимателно загребете изварата и я преместете в тензух, през него прецедете и всичката течност. Оставете няколко часа да се отцеди добре.

2 коментара:

  1. Благодаря. Опитвала съм безрезултатно, но никога в тава. Сега вече ще зная :)
    Приятна вечер от мен!

    ОтговорИзтриване
  2. Опитай така следващият път - със сигурност ще се получи.
    Лека и от мен!

    ОтговорИзтриване