вторник, 4 декември 2018 г.

Шоколадова торта и честит рожден ден!

Честит рожден ден на моя съпруг!
Бъди здрав, щастлив и удовлетворен от всичко, което  правиш!
Не забравяй, че и в най-лютата зима има топлина.
Аз съм до теб, за да я пазя и за двама ни!







сряда, 15 август 2018 г.

Козуначени коминчета/Kurtos kalacs и магията на Трансфъгърашан

            


          Днес за моя имен ден няма да има торта. Има нещо мноооого вкусно и най-вече - нещо, което ме връща съвсем малко назад, към една сбъдната мечта, към един път високо в небето, към един град, оставащ завинаги в сърцето, в който се връщаме всеки път с още по-голяма страст. Няма нищо по-вкусно от козуначено коминче, високо в сърцето на Карпатите, когато зашеметяващите гледки и уникалните поредици от серпентини са изпълнили до последна степен сетивата ти...когато моторът сякаш лети сред облаци и те отвежда към стария и прекрасен Брашов.
           Трансфъгърашан, или още Трансфъгърашко шосе /на румънски: Transfăgărăşan, DN7C/ е шосе, пресичащо Карпатите и съединяващо историческите области Влахия и Трансилвания през планинската област Фъгърашки планини. Маршрутът на шосето е Питещ - Куртя де Арджеш-Арпашу де Жос.          Най-високата точка на шосето е на 2034 м и това го прави най-високият път в Румъния. Построено е по заповед на Николае Чаушеску в периода 1970 – 1974 г. за военни нужди. Използвани са много материали, като само динамитът за взривовете бил над 6 000 тона. На строежа загинали и 40 души.

          Днес шосето се смята за едно от най-красивите в света и е забележителност на Румъния. Влиза в Топ 5 на европейските алпийски проходи и придобива особенпопулярност след 2009 година, когато Топ Гиър тестват спортните си автомобили тук и Джереми Кларксън го обявява за перфектно за каране на спортни коли
          Величествени Карпати, гъсти гори в ниската част и типично алпийски терен във високата, неизброими водопади и потоци, езерото Balea /Бъля/, умопомрачителни серпентини, променящо се за секунди време - от слънце през проливен дъжд и гъста мъгла, мноооого адреналин и силни емоции. Всичко това е Трансфъгърашан. Още ли не сте потеглили натам?


          . 

































          И така - рецептата, с любезното съдействие на г-н Рафаел Цилиов, най-добрият преводач от румънски и молдовски, мой прекрасен приятел /Стеф, и ти също, разбира се, но все пак майсторът на козуначените коминчета е той :) / и наш гид из красотите на Румъния.

Продукти за 4 - 5 броя:

750 г брашно
60 г захар
300 мл мляко
2 яйца
100 г разтопено масло
30 г суха мая (може и жива мая)
1 непълна ч.л. сол

 За декорация:

смлени орехи
захар
разтопено масло
мед



         В дълбок съд изсипете пресятото брашно. Направете кладенче, по края посипете солта, а в него - маята. Налейте топлото мляко и забъркайте тесто, като оставите достатъчно количество сухо брашно по края на съда. Покрийте с памучна кърпа и оставете да втаса 15 мин.
          Разбийте захарта и разтопеното масло на пяна, добавете яйцата. Изсипете яйчената смес при тестото и месете 10 мин. /моето беше готово по-рано, ама нали Рафа каза - месих, какво да правя :).../ Оставете на  топло, покрито с кърпа, за около час. 
        Пригответе си цилиндри, върху които ще изпечете коминчетата /тубуси от чипс или празни кенчета от бира, съединени по 2 - изрежете горната част на едното и пъхнете второто в отвора./ Увийте ги в алуминиево фолио.
         Втасалото тесто разделете на 4 равни части. Разточете  в кръг върху набрашнена повърхност и разрежете на лента с ширина около 2 см, като разрезът следва линията на спирала.
         Намаслете добре приготвените цилндри. Увийте лентата тесто без да застъпвате /тук ще ви помогне клипчето/ като оставите в края на цилиндъра свободни 2-3 см, за да се извадят по-лесно. Разточете леко навитото тесто, за да стане коминчето гладко. Намажете с разтопено масло и поръсете обилно със захар.
          Изпечете козуначените коминчета  на 180 градуса до получаване на златиста коричка /около 20 мин/*. Изчакайте да се охладят и с почукване ги отделете от цилиндрите. Намажете с мед и поръсете със смлени орехи, захар и канела.



         Източник и видео: https://www.youtube.com/watch?v=YmmfHEqg6LY


*отново по съвет на Рафаел - пробийте двата края на цилиндрите и промушете достатъчно дълъг шиш, така че да ги закрепите във водачите на фурната или на ръба на по-дълбока тава, така че да не допират дъното. Ако ще печете на водачите, застелете фурната с лист алуминиево фолио, защото капе разтопена захар.


вторник, 31 юли 2018 г.

Паста с чери домати



Продукти:
400 г паста
300 г чери домати
6 с.л. зехтин
5 - 6 скилидки чесън
сол
пресен босилек

          Сварете пастата според указанието на опаковката /ние я предпочитаме ал денте/. Измийте черитата, разрежете ги наполовина. В дълбок тиган загрейте зехтина и добавете доматите. Разбъркайте и оставете за 3 - 4 минути на умерен огън. Пресовайте скилидките чесън и ги добавете при доматите. Посолете и гответе още 3 минути. Добавете отцедената паста и листенца пресен босилек, разбъркайте и сервирайте.



сряда, 25 юли 2018 г.

Шакшука

        


          Шакшука е известно по-скоро като израелско ястие, но според Уикипедия е с тунизийски произход (в Израел е достигнало чрез тунизийските евреи). Тя е широко позната освен в Израел иТунис, и в Либия, Алжир, Мароко и Египет. В буквален превод от берберски звучи като бърканица или миш-маш. Наред с фалафела, хумуса и табулето представлява едно от най-характерните ежедневни ястия в региона на Северна Африка и Близкия Изток. Като съставки изобщо не се различава от нашенския миш-маш или турския менемен, но най-използваната техника повелява яйцата да са на очи, а не бъркани.
          Според региона ястието претърпява известни промени.  В доматения сос могат да се добавят различни неща – от артишок през чушки до наденица. Ето защо могат да се намерят много рецепти за "истинската шакшука", но от всичко, което разгледах, в традиционното ястие винаги има няколко общи елемента – кимион, лук, люта съставка. Сервира се с арабския хляб "пита" или с хубав, пресен селски хляб.





Продукти:
3 с.л. зехтин
1 глава лук
2 чушки/зелена и червена/
2 -3 скилидки чесън
1 чаена лъжица смлян кимион
1 чаена лъжица сладък червен пипер
1 чаена лъжица пушен червен пипер
1 кг домати
200 мл вряла вода
150 г краве сирене, натрошено
5 - 6 яйца
пресен магданоз, нарязан
сол и прясно смлян черен пипер




         Нарежете зеленчуците - лука на полумесеци, чушките на ивички, доматите/предварително обелени/ на кубчета. 
      В дълбок и широк тиган загрейте зехтина и добавете лука и чушките.Посолете, разбъркайте и оставете на тих огън за 10-15 мин. докато омекнат. Добавете чесъна, нарязан на пластинки, кимионът и двата вида пипер. Разбъркайте за няколко секунди да си отделят ароматите и добавете доматите и врялата вода.Посолете, подправете с черен пипер и засилете огъня до завиране. След това намалете котлона и оставете ястието да къкри, докато сосът се сгъсти.
          Поръсете с натрошеното сирене, чукнете едно по едно яйцата, като внимавате да останат цели. посолете леко всяко яйце, похлупете тигана с капак и гответе на умурен огън още 5 мин. за рохки яйца или 10 - за твърди жълтъци.
         Отстранете от огъня, поръсете с нарязан пресен магданоз и сервирайте ястието топло с прясно изпечен хляб.


          

събота, 21 юли 2018 г.

Млечна торта с праскови



Продукти
300 г обикновени бисквити
600 г кисело мляко
6 с. л. мед
1 ванилия
2 праскови





          Начупете бисквитите на едри парчета в дълбока купа. Киселото мляко разбъркайте с меда и ванилията и добавете към бисквитите. Разбъркайте добре. Обелете прасковите, нарежете и на кубчета и ги прибавете към бисквитите и млякото. Разбъркайте.






          Облепете дъното и стените на подходяща купа с домакинско фолио. Пресипете млечно-бисквитената смес и заравнете. Охладете за една нощ в хладилник.
          Преди сервиране обърнете купата с тортата в подходящо плато, отстранете фолиото и декорирайте с резенчета праскова.





неделя, 27 май 2018 г.

8-та година...

          Година на промяна, на сбъднати мечти, на споделеност и истинска обич...на много места бях, много красоти видяха очите ми, много мигове запази душата ми и много спомени подредих в семейния албум...три чифта здрави мъжки ръце ме обгръщат, два бора високи с най-чисти души и бистри очи ме пазят от бурите, и перото ми още е остро, пък кой както го разбира...зад гърба ми е вече и новата начевам - обещава да бъде не по-малко красива, истинска, жива и пълноценна. Такава, каквото само ние можем да си я направим, загърбвайки Лошото, Низкото, Подлото...обръщайки лице към Слънцето...