Гъсенички

          Още една рецепта, която ни връща в детството - бабините гъсенички.

Продукти за 50-60 броя:
1,5 ч.ч. захар
1,5 ч.ч. меко масло*
4 яйца
3 с.л. кисело мляко
1 пакетче амонячна сода
1 кг брашно
щипка сол
2  - 3 ванилии

пудра захар за поръсване

           Разбийте добре маслото със захарта. Добавете едно по едно яйцата, киселото мляко с угасената в него сода и ванилиите. Пресейте брашното, добавете щипка сол. Направете кладенче и в него изсипете маслено-яйчната смес. Замесете сравнително твърдо тесто. За да направите гъсеничките ползвайте месомелачка със специална шприц-приставка**. Сложете част от тестото в мелачката, завъртете и разрязвайте получената дълга къдрава лента на парчета с дължина 8-10 см. Наредете върху хартия за печене и изпечете в предварително загрята до 170 градуса фурна докато порозовеят съвсем леко. Извадете и поръсете обилно с пудра захар.

*В оригиналната рецепта се използва свинска мас
**Ако не разполагате с месомелачка използвайте накрайник за шприц с къдрава форма като с палец избутвате през него тестото направо в тавата.

Хрупкави тиквички на фурна

Продукти:
тиквички
яйца
брашно
галета
царевично брашно
сол, черен пипер

          Измийте добре тиквичките. Нарежете ги на пръчици с дължина 10 см и дебелина 1 см. Пригответе в подходящи чинии необходимите продукти за панировката - в едната брашно, в другата смес от равни части галета и царевично брашно, в купа разбийте няколко яйца. Добавете по малко сол и черен пипер към трите съставки и размесете. Оваляйте добре всяка пръчица в брашно, потопете в яйца и завършете със сместа с галета. Подредете в покрита с хартия тава за печене. Изпечете на 170 градуса докато се зачервят.

Способи за приготвяне на подобни тиквички има много в нет-пространството,  така че да се претендира кой е първоизточникът е неуместно, затова и не посочвам такъв.

Аз успях! Можеш и ти!

             ...пък уж щях да пиша много...5 години...толкова време премислях какво да напиша на този ден. Весело или тъжно, оптимистично или не толкова. Каквото и да е, просто да дойде Денят...Ето го, подава любопитния си нос зад черния облак, дето е скрил наполовина луната. Един вид "Тук ли си? Да не би да спиш?". Хъм, да спя, че то спи ли се? Лесно ти е на тебе, спиш си сладко-сладко и чакаш да съмне, та да дойдеш. Пък на душицата ми е едно такова - свито и облачно, предизгревно. Лута се тя, милата, рови надълбоко в прашната кутия със спомени и се чуди как можа да ги побере толкова много. Грабне с два пръста един, измъкне го, поогледа го, поизтупа го от праха и тогава чак го вижда с целия му блясък. Ще кажеш "Че може ли лошият спомен да блести?". Може, и още как. Блести, като сълзите, дето като река потекоха тогава...ти, Ден, бил ли си на 35? Млад един такъв, безгрижен, с целия свят в краката си? Имал ли си две дечица, едното на по-малко от 3? И мечти, мечти, мечти...вярвал ли си, че мечтите се скършват на две като птиче крило, уцелено с прашка? Ей тъй, за миг, за един само миг, в който една едничка изречена дума те повлича надолу като канара...и се търкаляш, и се свличаш, и потъваш надолу, в тъмното...и не знаеш ад ли е то, край ли е, що ли...Блести лошият спомен, о, как само блести...като скалпел. И като скалпел реже не само тялото, но и душата. Мислиш си "Няма да я бъде тя, няма..." ама после, изведнъж, до лошия спомен застава един друг, мъничък, висок около метър, поглежда те зад кръглите очилца и протяга ръчички да се гушне...после още един се нарежда до него, протяга бележник, пълен с шестици, пък графата за подпис - празна. Твоя подпис...и още един, дето на този ден, преди 10 години, ти се врече във вярност...я, че тя била дълга редицата...още влизат тихо, на пръсти, застават край леглото и изпълват стаята...Ти, Ден, имал ли си на свиждане толкова много хубави спомени? Хванаха ли крайчеца на дрехата ти миг преди да политнеш 8 етажа надолу? Пресушиха ли за миг сълзите ти и преровиха ли цялото мрачно небе, та да ти докарат на перваза на твоя прозорец едничкото бяло гълъбче, за което се молеше като Божи знак, че ще те има? Ти, Ден, отварял ли си очи бавно и полека, изплувайки от замъгленото си съзнание, и вместо болка, те да греят в блажена усмивка? Е, Ден, аз го направих. Изплетох си стълба от лошите и от добрите спомени и се покатерих по нея от пъкъла...Ще кажеш "Нямала си избор". Имах. Можех да потъна в самосъжаление и да се оставя на съдбата. Можех да се затворя в черупката си и да продължа да я пълня със сълзи. Или най-лесният - една тераса на 8-мия етаж и паважа отдолу...Но моят избор беше ти, Ден. Избрах те теб, 27-ми май, за началото на моя втори живот. И за миг не съжалявам. Защото разбрах, че мога да съм силна и да победя. Разбрах, че мога да понеса товара си и още толкова отгоре. Разбрах, че Бог изпраща изпитанията на най-силните си синове, защото знае, че само те могат да ги понесат. Разбрах, че самотните стъпки в пясъка не са били моите, а неговите, защото ме е носил на ръце в най-трудния момент от живота ми... Разбрах, че имам най-ценното - Любов. И че тази любов я дължа на толкова много хора и неща - на слънцето, че ме огрява ден след ден; на цветята, че разцъфват под ласките ми; на планината, че я достигам с взора си; на вятъра, че разрошва прекрасната ми, здрава и буйна нова коса; на славеите, че изпълват пролетните ми нощи с трелите си; на истинските ми приятели, тези, които бяха и са до мен и не се уплашиха; на децата ми, защото те са причината да съм тук, на мъжа ми, защото въпреки всичко не заплака пред мен...дължа я на всички, които в този миг се борят или вече са преборили страшната диагноза "рак"- на Пепи, Диана, Лени, Нели, Таня,  Пенка, на още толкова много хора...
          ...тук съм, Ден, хайде, имаш още няколко часа до съмване. Аз тази нощ едва ли ще заспя...тя е последната от 5-тата година...но ти поспи, аз ще будувам...имам още толкова много спомени да извадя наяве...имам още толкова много мечти да ушия от бели конци...имам още толкова много усмивки да раздавам...и утре, Ден, ще те приветствам тържествено, защото те заслужих. Изстрадах те, изплаках те, измечтах те...ти си моето тържество на Живота, моята радост, моята надежда и вяра. Нямаш пореден номер. Не те броя. Никой не може да те преброи и да каже дали си последен. Просто те живея. Истински. Пълно. И искрено. А ти, ти вярвам, че ще идваш още и още, и още... и вместо да тъжа, ще се радвам на белите нишки в косите, на бръчиците в ъгълчетата на очите, които ми носиш. Сега спи...имаш още няколко часа до съмване...аз имам още няколко часа за спомени...

          Посвещавам на Пепи, Димитринка, Камъчето, Юлето, Роси, Даниелка, Златето, Флора,  Снежина, Яна, Росица, Пенка, на леля Люба,  на  децата ми, съпруга ми, сестра ми, на целия екип от ВМА - София, които бяха, са и ще са до мен. Обичам ви безкрайно много, приятели!

БЛАГОДАРЯ!!!

 ***

          Като вдъхновение за Диана, Елена, Таня, Нели и всички други, за които ракът не е смъртна присъда, а диагноза!

АЗ УСПЯХ! МОЖЕШ И ТИ!!!

Честито Възкресение Христово!

Христос Воскресе!

Здраве, благодат и щастие в домовете ви,

спокойствие и доброта в сърцата  ви,

приятели!

 

 

 

Козунак с портокалов аромат

Продукти:
700 г брашно
10 г суха мая
щипка сол
200 мл прясно мляко
70 г краве масло
50 мл олио
5 яйца/единия белтък отделете за намазване/
150 г захар
1 ч.л. течен подсладител
кората на 1 портокал
сока на половин портокал
3 прахчета ванилия

по желание - стафиди, локум, течен шоколад
едри кристали захар за поръсване

          Замесете козуначеното тесто по обичайния начин. Аз меся в машината и спазвам следната последователност - разбивам леко с вилица яйцата с топлото прясно мляко. Добавям течния подсладител, портокаловата кора и сок, ванилиите. Изсипвам в контейнера на машината. Пресявам брашното, добавям към него захарта и разбърквам. Изсипвам върху яйчната смес. Най-отгоре поръсвам маята. Включвам машината на програма Тесто. Разтопявам маслото и смесвам с олиото. Изсипвам лъжеца по лъжица при месещото се тесто и изчаквам всеки път, за да се поеме. След края на цикъл месене нулирам машината и стартирам отново, за да меси два пъти. Оставям тестото още поне 45 мин в машината след края на програмата.

            Втасалото козуначено тесто разделете на две. Може да сплетете с плънка от стафиди, локум, орехи, да направите кифлички или руло с мармалад, орехова плънка, шоколад. По тази рецепта се получава страхотен козунак, ароматен, плътен, с много конци.

 

Козунак със заквасена сметана

          Няма лъжа, няма измама - сезонът на великото козунакоправене е открит! /Шшшшт, той изобщо не е закриван всъщност, но между нас да си остане :)/
          Представям ви една от многобройните рецепти на майсторката на козунаци - Роси и или Кулинарен еликсир - Роси, сърдечно благодаря за рецептата, чуден козунак се получи, често ще го правя!

Продукти за 2 козунака:

3 яйца + 1 белтък
200 г заквасена сметана
160 г захар
1 ч.л. течен подсладител /ако желаете по-сладък козунак/
60 г краве масло + 40 мл олио
щипка сол
10 г суха мая или 25 г прясна
кората на един портокал + 2 с.л. портокалов сок
1 капсула есенция ванилия
1 капсула есенция лимон
750 г брашно

          Разбийте леко яйцата със захарта. Добавете сметаната, портокаловата кора и сока, есенциите,  подсладителя. Изсипете в контейнера на машината за хляб. Пресейте брашното, добавете щипката сол и изсипете върху яйчната смес. Отгоре посипете сухата мая, а ако ще ползвате жива - предварително разтворена в малко топла вода. Включете машината.
          Разтопете маслото, смесете с олиото и добавяйте при месещото се тесто в машината лъжица по лъжица, докато се поеме. След цикъл "месене" нулирайте програмата и пуснете отначало, за да измеси тестото втори път.
         Втасалото козуначено тесто разделете на две и сплетете козунаци. Може да сложите пълнеж от шоколад, сушени плодове, локум, сладко, орехова плънка. Оставете да втасат, докато удвоят обема си. Намажете с отделения разбит жълтък, посипете с кристали захар и маково семе и изпечете на 160 градуса до суха клечка.

 

На снимката плетения козунак е с пълнеж от течен шоколад.

 

Шоколадово-изварен сладкиш "Лисьи норы" /"Лисичи хралупи"

За блата:
4 яйца
100 г захар
150 г черен шоколад
150 г краве масло
160 г брашно
1 и 1/2 ч.л. бакпулвер

За изварената смес:
250 г извара
2 с.л. брашно
1-2 пакетчета ванилия
1 яйце
3 с.л. пудра захар

Пудра захар за поръсване

          Нарежете шоколада на дребни парчета, добавете маслото и сложете на тих огън да се разтопят. Охладете.
          Разбийте яйцата със захарта до пухкава смес. На тънка струйка изсипете охладената шоколадово-маслена смес като разбивате с миксера. Добавете пресятото с бакпулвера брашно и внимателно с шпатула съединете до хомогенизиране.
           Разбийте с миксер всички съставки за изварената смес до получаване на гладък крем. Пресипете в сладкарски пош с накрайник за пълнене на еклери.
          Застелете с хартия за печене дъното и стените на малка правоъгълна форма с разери 15х20-22см./ако не разполагате с толкова малка може да ограничите простарнството до желания размер с помощта на нагънати ивици алуминиево фолио/.
           Изсипете шоколадовата смес и заравнете. Шприцовайте изварената смес на равномерни купчинки в редици. Трябва да се получи приблизително така:

          Изпечете сладкиша в предварително загрята фурна на 180 градуса за 40 мин. Охладете. Поръсете с пудра захар и сервирайте, нарязан на квадратни парчета.

 

 

Източник