Шоколадова торта с маскарпоне мус и малини - за общия ни рожден ден

          Събуждам се. Навън е бяла приказка. Сняг, като приказно бяло одеало, е покрил целия свят. Тишина. Чувам ударите на сърцето си. Усмихвам се. Правя го всяка сутрин щом се събудя. "Добро утро, нов ден! Добро утро, живот!"
          Тук съм. Поглеждам вляво - на сантиметри от лицето ми кротко спи малкият ми син. Има ли по-красиво нещо от спящо дете? Всяка сутрин се възхищавам на съвършената красота на личицето му. Всяка сутрин съвсем леко, за да не го събудя, завирам лице в гънките на вратлето му и вдъхвам дълбоко онзи, все още бебешки аромат - на мляко, на чисто, на ... дете. Съвсем леко, с крайчеца на пръстите си, милвам една съвършена извивка на бузката и виждам как тупка малката синя веничка на слепоочието. Едно немирно кичурче от бретона  се мъча да подредя всяка сутрин и все не успявам.
          Вратата тихо се отваря и долавям аромата на току що сварено кафе. Съпругът ми го е приготвил за двама ни. Измъквам се на пръсти, отивам в съседната стая - големият ми син още спи - божичко, вече краката му стърчат от леглото. Присядам в края, вече няма място за повече. Опитвам се да го завия, но не успявам да измъкна завивката изпод краката му. Сякаш чак сега си давам сметка колко е пораснал. И неговият бретон е немирен, посягам да го пригладя и той отваря очи "Спи, мамо, спи, ваканция сте, спи, шшшът"...полека затварям вратата и се връщам при съпруга си. Сядаме пред прозореца и безмълвно отпиваме глътка ароматна течност. Само поглед е достатъчен - сърцата ни отдавна бият в едно...поглеждам зад завесата - прекрасна, бяла приказка. Все още никой не е минал по улицата. Снегът искри, заслепява те. Девствена красота. И няма как да е другояче.
          Защото днес е моят ден. Нашият. Днес със сестра ми празнуваме. След малко ще звънне телефонът. Ще се опитаме една през друга да си честитим и накрая нещо ще ни стегне за гърлото. И двете. Уж много неща щяхме да си пожелаваме, пък...няма нужда. Знаем го и двете. Чувстваме го. Така е било. Така и ще бъде. На една дата сме поели първата глътка въздух и сякаш тя ни е свързала с невидима нишка завинаги. Разбирам как се чувстват близнаците. Като нас. Нямат нужда от думи. Стига ни  всяка да знае, че другата е добре. И в дни на радост, и в дни на болка просто да каже    "С теб съм. И до теб!"

          Спомняте ли си тортата за миналогодишния ми рожден ден? Е, след нея май няма да има с какво да ви изненадам. А и не искам. Тя трябваше да се появи точно тогава. Сякаш имах нужда от нея, от написаното за нея, излязло на един дъх от дълбините на душата ми. Тя изигра своята роля като финален щрих на етап от живота ми.
         Днес е различно. Днес моят рожден ден е спокоен и ведър, щастлив и искрящ като снега навън. Равносметка да правя ли? Какво виждам като се обърна назад - от онази торта до днешната? Ооо, виждам толкова красиви неща. Виждам всеки завой от пътуването из Родопите, Рила и Пирин, помня всяко камъче край пътя, всяко мостче и всяко поточе...помня прекрасните морски изгреви,  крясъците на гларусите и шума на вълните, усещам есенния вятър в косите си...усещам цялата Вселена. Аз съм прашинка в нея, тя е прашинка в мен.
          Нови планове. Нови мечти.
          Май щях да ви показвам торта. Отплеснах се, простете, знаете каква съм - като видя бял лист и не мога да спра...
          Та тортата... ами тортата...просто е невъобразимо вкусна. Реших, че няма да има нито украса, нито история. Просто всичко щеше да бледнее пред моята Сакура. А аз не се задоволявам с бледи копия. Затова - нека заложим на вкуса. Как ви звучи - сочни, с дъх на шоколад и кафе, блатове, ароматно малиново желе, плътен, наситен мус с маскарпоне, бял шоколад и кокос? На мен ми звучи вкусно. Божествено вкусно. Не вярвате? Опитайте тогава. Затворете очи и оставете сетивата ви да почувстват хармонията на тези вкусове...насладете им се. Така, както аз се наслаждавам на всеки миг от живота. Тръпчив и черен като шоколад или бял и нежен като мус - това е Той, Животът, моят, твоят, нашият, единственият. Загребвайте с пълни шепи, обичайте го, радвайте му се. Днес и сега.

Честит рожден ден, како! 

Виждаш ли колко е бяло? Свърши се, отиде си тъмното. Пред нас са само бели и хубави, щастливи и празнични дни! Сватби ще стягаме, помниш ли?

На внуците. Обещала си ми...обичам те, обичам те ...

          Все пак ще ви предложа и рецептата, като награда за това, че ме изтърпяхте и прочетохте чак до тук. Блатовете са по рецепта на Ирина за невероятно вкусната шоколадова торта - Ири, огромни благодарности за това съвършенство!

За блатовете*:

180г брашно
150г захар
125г кафява захар
60г какао
1 и 1/4 чаена лъжица сода бикарбонат
1 и 1/4 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол
2 яйца, стайна температура
140мл гъст айран
75мл олио
140мл прясно, горещо кафе

*това е оригналната рецепта на Ирина. Аз ползвах само бяла захар. Направих двойна доза, която изпекох на два пъти във форма с диаметър 24 см и получените блатове разрязах след охлаждане на две части - така общо получих 4 блата.

За муса с бял шоколад и маскарпоне:

500 гр маскарпоне

300 гр бял шоколад с кокос/ако не разполагате с такъв може да добавите кокосови стърготини в крема или да пропуснете - въпрос на предпочитания/

400 мл сладкарска сметана

300 гр желе от малини

шепа замразени малини

           За блатовете / приговях отделно двете дози/ смесете брашното, захарта, какаото, содата, бакпулвера и солта и разбъркайте добре. В друг съд разбийте на ръка яйцата с айрана, добавете олиото и излейте при сухите съставки. Добавете горещото кафе и бъркайте, докато получите хомогенно, малко по-течно от класическото кексово, тесто.

           Изсипете в покрита с хартия за печене форма с диаметър 22-24 см и изпечете  в предварително леко загрята фурна за около 40 мин. Готовността проверявайте с дървено шишче. Извадете от фурната, оставете да се охлади и разрежете на 2 части. Повторете още веднъж, за да получите 4 блата.

           За муса начупете шоколада на парчета и го залейте със сметаната. Сложете съда на тих огън и бъркайте, докато шоколадът се стопи. Охладете добре и разбийте с миксер до сгъстяване. Добавете на порции маскарпонето като продължавате да разбивате.

           Сглобете тортата. Намажете всеки блат с щедро количество малиново желе, покрийте с мус и пръснете замразени малини. Повторете до изчерпване на блатовете. Покрийте тортата отгоре и отстрани с крем, декорирайте със струйка малиново желе, оформяйки паяжина с дървено шишче. Оставете тортата да преседи едно денонощие и сервирайте.

 

За финал ще ви покажа най-хубавия подарък, който получих днес, наред с целувките от моите мъже - това е картичката, която моят малък, 4 годишен син, е нарисувал и изрязал тайно - вляво, синьото човече е той. "А къде съм аз?"

"Ти си слънцето, мамо!"