петък, 22 февруари 2013 г.

Сиропирани дюлеви розички






Продукти за 12 броя:
6 листа фини точени кори за баница
2 дюли
30 г краве масло
100 г захар

Захарен сироп:
300 мл вода
150 г захар  
1 ванилия
няколко капки лимонов сок

масло за намазване на тавата

желе от дюли за гарниране





          Почистете дюлите от семето и ги настържете на едро ренде. Разтопете маслото в тиган, добавете настърганите дюли и разбърквайте енергично. Добавяйте няколко пъти аз - 3 -  по 80-100 мл вода и продължавайте да разбърквате. Когато дюлите омекнат и станат прозрачни, добавете захарта и бъркайте, за да се карамелизират леко. Отстранете от огъня и охладете.
          Разрежете листата кори за баница на две. В единия, по-дълъг край на получените правоъгълници поставете около 2 с.л. от карамелизираните дюли и навийте на тънко стегнато рулце. Рулцето завийте на розичка и поставете в малка, намазана с масло тавичка.




          Изпечете  дюлевите розички в предварително загрята фурна на 170 градуса докато се зачервят приятно. В това време сварете захарния сироп и го охладете. Ароматизирайте го с валнилията и няколко капки лимонов сок.
          Залейте още горещите розички в тавата с изтиналия сироп и оставете за 2 часа, за да се сиропират добре.
          Поднесете розичките, гарнирани с желе от дюли.




         

събота, 16 февруари 2013 г.

Торта с куче и лалета или как леля изпълнява желания :)

           Понякога Животът е жесток. С един замах откъсва парче от сърцето ти и оставя кървяща рана...после, после е милостив и ти поднася най-големия дар, заради който си страдал...
          Една звездичка си имаме на небето...леля не можа да докосне малката Маги, не можа да и сплете първа косичката и макар да не го е изричала никога гласно - боли, много боли...
          Но, Животе, благодарна съм ти всеки миг, че затвори кървящата рана с най-прелестната усмивка, с най-щастливите очички, с най-сладкото гласче! Леля си има малка сладка принцеса! И косички сплита, и панделки връзва, и разбира се - торти прави. Всякакви :)
          А малката принцеса знае, че леля ще изпълни всяко едно желание и пожелава ли, пожелава ли...за днешния празник, за 4-тия си рожден ден, пожела категорично :"Лельо, искам торта с куче и лалета!"
          А сега де. Куче - куче. Ама и с лалета...първо мислех да го "гътна" на една полянка с лалета и взех да ровя в нета за торти-кучета. Някъде към края на страницата обаче се появи снимка от магазин за цветя - подаръчна торбичка с лилави хризантеми и кученце, направено от бели карамфили. В мига, в който я зърнах, знаех, че това ще е тортата на Ивета! Вместо хризантемите елегантно се подават лилави лалета /любимият  цвят на малката/.
           Та ето я и нея - тортата по желание на рожденичката.

***

Бъди много щастлива, малка моя!

 Озарявай с усмивката си всеки наш ден,
 постигай всяко свое желание,
 колкото и странно да е то понякога,
защото ние винаги ще сме до теб!




Тортата е отново нашата любима шоколадова торта с маскарпоне мус.
























И паpченце:



петък, 8 февруари 2013 г.

Red Velvet Cake / Торта Червено кадифе - за мен

          Имало едно време едно момиче с дълга до кръста коса. Летните прашни улици меко обгръщали босите му крака. Обичало да слуша песента на щурците преди заспиване и от изкласилите жита се връщало с огромни букети от алени макове и бели маргарити. Откакто се помнело в скута му се настанявали котки - черни грациозни женски със зелени очи или огромни пухкави рижи котараци с небесносини очи. Момичето присядало на стъпалата пред бащиния дом и дълго се взирало в окъпаното в пурпур зарево на залезното небе. Там, сред блестящите звездни диаманти, то четяло приказката на своя живот. В нея житата се люлеели като море на вятъра, щурците се надпреварвали да свирят на мъничките си цигулки, летели пеперуди с ефирни крилца...минавали дните. Малкото момиче растяло, но все така обичало да тича босо сред зелените жита, да лежи сред тях с часове, вперило поглед в пухкавите бели облачета, носещи се като кораби по безкрайнодълбокото ясно небе. Като броеница мислите му редели бъдещите картини на безмерно щастие и спокойствие...после, заврял влажния си черен нос в лицето му, до момичето в житата лягал огромният рошав чернобял бобтейл - най-верният му приятел. Бари тичал из полето, гонейки пеперудите, развявайки след себе си дългата си козина, впервал огромните си топли кафяви очи в своята приятелка. Момичето на него продължило да разказва своята приказка, ден след ден, пролет след пролет...в един слънчев майски ден приказката станала реалност и Бари останал сам...после срещите им, все по-редки, нямали време за онази, първата магия...един ден верният приятел си отишъл от тяхната приказка и една празнина завинаги останала в сърцето на момичето...
          ...минавали дните, момичето вече било голямо и не тичало босо сред житата, защото в града нямало жита. Сега тичало след два чифта детски крачета и ако някога в горещия задух на летните градски нощи дочуело да свири някое щурче, си спомняло своята приказка, спомняло си изкласилите жита, синьото небе и верния приятел с дълбоките добри очи и влажния нос...мислело си, че е написало своята приказка и спокойно затваряло последната страница...
          ...после, както винаги става в приказките, черен мрак обгърнал земята и сковал с ледения си дъх всичко. За миг, за един единствен миг, светът се сринал и сърцето на момичето се вледенило от див ужас...за първи път след толкова години искало да се върне назад във времето, да се превърне отново в малкото босоного момиче, да потърси закрила в своя огромен космат приятел, да погледне в разбиращите му очи и просто да поплаче, скривайки лице в рошавата муцуна...приказката му, онази, по детски чистата, светла и безкрайно щастлива, изчезнала. После... после май сте чели новата приказка. Онази, в която след студената зима разцъфна една сакура, после заваля чистият, бял като ново начало сняг...От снега до днес се изтърколи още една година. Момичето се изкачи високо, високо на върха на неземните скали, където достигна небето от своята детска приказка. После посрещаше изгрева ден след ден на морския бряг, върна се там, където небето целува морето и реши, че никога няма да спре да пише своята приказка. Ден след ден, лист след лист...
           И ако някой ден, там,  на морския бряг,  видите да седи една белокоса старица, вперила поглед в морската безбрежна шир, не се чудете, а тихо поседнете до нея - може би тя ще ви разкаже приказката на своя живот...и ако тя е забравила, то вие непременно запишете заглавието - "Приказка за момичето и неговата победа"

***

А сега идва ред на тортата -
огнена като Страст
ярка като  Любов, съвършена като Живот -
 нежно червено кадифе,
Red Velvet Cake

***

Честит рожден ден! На мен и на сестра ми!

Нека нашата приказка да разкажем на внуците си...
...някой ден, някой ден...
Обичам те! 

***


За блата:
250 г брашно
1/4 ч.л. сол
1 ч.л. натурално какао
125 г меко безсолно масло
250 г захар
2 ванилии
2 големи яйца
240 мл buttermilk*
1 каф.л. червена сладкарска боя на прах /или 1-2 с.л. течна/
1ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. бял оцет

*Ако не разполагате с бътърмилк, заместете със същото количество пълномаслено прясно мляко със стайна температура, в което разтворете 1 ч.л. бял оцет и се оставете да престои 10-15 минути

Крем:
300 г натурално крема сирене /Филаделфия/
200 г маскарпоне**
220 г меко безсолно масло
200 г пудра захар

**може да използвате един вид меко сирене с общ грамаж 500 грама




          За блатовете пресейте в дълбока купа брашното, добавете солта, какаото и ванилиите. Разбийте до побеляване маслото със захарта. добавете едно по едно яйцата като след всяко разбивате сместа добре, за да ги поеме. Отделете в чашка 1 с.л. от бътърмилка и разтворете червената боя. Започнете да добавяте към маслената смес сухата и бътърмилка, редувайки ги на няколко пъти, като след всяка порция разбивате добре. Започнете и завършете със суха смес. Преди последното разбиване добавете червената смес. Накрая добавете угасената с оцета сода.
          Подгответе две еднакви тортени форми с диаметър 20 см***. Застелете ги с хартия за печене и разсипете тестото в тях. Изпечете блатовете в предварително загрята до 170 градуса фурна за около 20 мин. Проверете готовността с клечка. Не препичайте. Трябва да останат леко влажни и сочни. Извадете, охладете за 20 мин и отстранете формите. Разрежете всеки блат на две части.
         За крема разбийте маслото с пресятата пудра захар. В друга купа разбъркайте до хомогенност мекото сирене. Съединете двете смеси.
          Сглобете тортата, редувайки блат и крем. Измажете тортата отвсякъде с крем. декорирайте по желание.







***Аз изпекох на веднъж във форма с диаметър 24 см и разрязах получения блат на 3 части







Адаптирано от тук

неделя, 3 февруари 2013 г.

Крем-сладкиш с тиква



Продукти:
1 кг тиква*
50 г краве масло
1 ч.ч. сладкарска сметана
3 яйца
150 г захар
1 с.л. брашно
1 ч.л. канела
1 щипка индийско орехче
1 ванилия
1 к.ч. орехи

пудра захар за поръсване




          Изпечете обелената, почистена от семенната част и нарязана на парчета тиква в загрята до 200 градуса фурна до омекване. Извадете, прехвърлете в дълбока купа и добавете маслото, за да се разтопи. Изчакайте леко да се охлади и пюрирайте с пасатор.
           Разбийте жълтъците със захарта до побеляване. Добавете брашното.
           Белтъците разбийте на сняг с щипка сол.
           Към тиквеното пюре добавете сметана, жълтъците, ситно смлените орехи и ароматите. Разбъркайте на ръка до хомогенност. Изсипете и белтъците и внимателно с шпатула размесете.
           Намажете огнеупорен съд с масло и изсипете сместа. Изпечете на 180 градуса докато стегне /около 30 - 35 мин/.
           Извадете сладкиша от фурната и още горещ поръсете с пудра захар.
           Сервирайте нарязан на квадрати.



*За най-добър вкус използвайте тиква-цигулка



Източник: сп. Кулинарен журнал, бр.15/2012 г