Red Velvet Cake / Торта Червено кадифе - за мен

          Имало едно време едно момиче с дълга до кръста коса. Летните прашни улици меко обгръщали босите му крака. Обичало да слуша песента на щурците преди заспиване и от изкласилите жита се връщало с огромни букети от алени макове и бели маргарити. Откакто се помнело в скута му се настанявали котки - черни грациозни женски със зелени очи или огромни пухкави рижи котараци с небесносини очи. Момичето присядало на стъпалата пред бащиния дом и дълго се взирало в окъпаното в пурпур зарево на залезното небе. Там, сред блестящите звездни диаманти, то четяло приказката на своя живот. В нея житата се люлеели като море на вятъра, щурците се надпреварвали да свирят на мъничките си цигулки, летели пеперуди с ефирни крилца...минавали дните. Малкото момиче растяло, но все така обичало да тича босо сред зелените жита, да лежи сред тях с часове, вперило поглед в пухкавите бели облачета, носещи се като кораби по безкрайнодълбокото ясно небе. Като броеница мислите му редели бъдещите картини на безмерно щастие и спокойствие...после, заврял влажния си черен нос в лицето му, до момичето в житата лягал огромният рошав чернобял бобтейл - най-верният му приятел. Бари тичал из полето, гонейки пеперудите, развявайки след себе си дългата си козина, впервал огромните си топли кафяви очи в своята приятелка. Момичето на него продължило да разказва своята приказка, ден след ден, пролет след пролет...в един слънчев майски ден приказката станала реалност и Бари останал сам...после срещите им, все по-редки, нямали време за онази, първата магия...един ден верният приятел си отишъл от тяхната приказка и една празнина завинаги останала в сърцето на момичето...
          ...минавали дните, момичето вече било голямо и не тичало босо сред житата, защото в града нямало жита. Сега тичало след два чифта детски крачета и ако някога в горещия задух на летните градски нощи дочуело да свири някое щурче, си спомняло своята приказка, спомняло си изкласилите жита, синьото небе и верния приятел с дълбоките добри очи и влажния нос...мислело си, че е написало своята приказка и спокойно затваряло последната страница...
          ...после, както винаги става в приказките, черен мрак обгърнал земята и сковал с ледения си дъх всичко. За миг, за един единствен миг, светът се сринал и сърцето на момичето се вледенило от див ужас...за първи път след толкова години искало да се върне назад във времето, да се превърне отново в малкото босоного момиче, да потърси закрила в своя огромен космат приятел, да погледне в разбиращите му очи и просто да поплаче, скривайки лице в рошавата муцуна...приказката му, онази, по детски чистата, светла и безкрайно щастлива, изчезнала. После... после май сте чели новата приказка. Онази, в която след студената зима разцъфна една сакура, после заваля чистият, бял като ново начало сняг...От снега до днес се изтърколи още една година. Момичето се изкачи високо, високо на върха на неземните скали, където достигна небето от своята детска приказка. После посрещаше изгрева ден след ден на морския бряг, върна се там, където небето целува морето и реши, че никога няма да спре да пише своята приказка. Ден след ден, лист след лист...
           И ако някой ден, там,  на морския бряг,  видите да седи една белокоса старица, вперила поглед в морската безбрежна шир, не се чудете, а тихо поседнете до нея - може би тя ще ви разкаже приказката на своя живот...и ако тя е забравила, то вие непременно запишете заглавието - "Приказка за момичето и неговата победа"

***

А сега идва ред на тортата -

огнена като Страст, 

ярка като  Любов, съвършена като Живот -

 нежно червено кадифе,

Red Velvet Cake

***

Честит рожден ден! На мен и на сестра ми!

Нека нашата приказка да разкажем на внуците си...
...някой ден, някой ден...
Обичам те! 

***

За блата:
250 г брашно
1/4 ч.л. сол
1 ч.л. натурално какао
125 г меко безсолно масло
250 г захар
2 ванилии
2 големи яйца
240 мл buttermilk*
1 каф.л. червена сладкарска боя на прах /или 1-2 с.л. течна/
1ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. бял оцет

*Ако не разполагате с бътърмилк, заместете със същото количество пълномаслено прясно мляко със стайна температура, в което разтворете 1 ч.л. бял оцет и се оставете да престои 10-15 минути

Крем:
300 г натурално крема сирене /Филаделфия/
200 г маскарпоне**
220 г меко безсолно масло
200 г пудра захар

**може да използвате един вид меко сирене с общ грамаж 500 грама

          За блатовете пресейте в дълбока купа брашното, добавете солта, какаото и ванилиите. Разбийте до побеляване маслото със захарта. добавете едно по едно яйцата като след всяко разбивате сместа добре, за да ги поеме. Отделете в чашка 1 с.л. от бътърмилка и разтворете червената боя. Започнете да добавяте към маслената смес сухата и бътърмилка, редувайки ги на няколко пъти, като след всяка порция разбивате добре. Започнете и завършете със суха смес. Преди последното разбиване добавете червената смес. Накрая добавете угасената с оцета сода.
          Подгответе две еднакви тортени форми с диаметър 20 см***. Застелете ги с хартия за печене и разсипете тестото в тях. Изпечете блатовете в предварително загрята до 170 градуса фурна за около 20 мин. Проверете готовността с клечка. Не препичайте. Трябва да останат леко влажни и сочни. Извадете, охладете за 20 мин и отстранете формите. Разрежете всеки блат на две части.
         За крема разбийте маслото с пресятата пудра захар. В друга купа разбъркайте до хомогенност мекото сирене. Съединете двете смеси.
          Сглобете тортата, редувайки блат и крем. Измажете тортата отвсякъде с крем. декорирайте по желание.

***Аз изпекох на веднъж във форма с диаметър 24 см и разрязах получения блат на 3 части

Адаптирано от тук