Торта "Изгрев в саваната" : Калоян на 11

           Кога мина едно десетилетие, че и отгоре...до скоро беше дете, а днес...днес ме гледа почти на нивото на очите ми, висок, снажен, с една тиха кротост и очи, преливащи от доброта...моето дете. Моето голямо момче. Нашият по-голям син. Първият.
           Колкото и тривиално да звучи - първият вик, съпътстващ изначалната глътка въздух на едно крехко създание, преобръща живота ти завинаги. Вече нищо няма да е по-важно, никой няма да е на първо място преди него - сутрин ще се будиш с неговата усмивка, вечер ще заспиващ с целувка на неговото челце...после, после ще станат двама, но някак малкият винаги ще си е малък, глезанчо и Дребо, а той, първият, ще е твоята гордост, твоят помощник и съюзник.
          Често тихо го наблюдавам отстрани. Понякога се улавям как търся свои черти в него и негови в себе си. Понякога го прегръщам ей така, без думи, и ми е все по-трудно да го обхвана - ръцете ми ли окъсяха? И какво е това сърце моето - уж остарявам и трябва да се смалява, а то все по-голямо става - я как го побира - и него, и брат му...че и още място остава...расте заедно с тях.
           Като него расте и интересът на Калоян към животните - книга след книга, енциклопедия след енциклопедия на тази тематика вкъщи се четат и препрочитат, факти, малко известни и крайно учудващи, ни засипват ежедневно...понякога, будейки го за училище, в просъница ни съобщава местообитанието на капибарата или третия вид леопард - опушеният. Всеки един момент от някой от телевизорите се зъби някакво животно или ми се изшътква укорително, как може, видите ли, да го занимавам с някакъв си обяд, когато тъкмо поставят изкуствена леща в окото на бухал...о, извинете, как може да съм такава невежа - забулена сова...
          Нямаше съмнение, че тортата щеше да е с животни. Отначало се бях спряла на зебри - имаше период, в който това беше любимото животно и филм за него се въртеше почти денонощно. После ми се изредиха няколко, кое от кое по-непознати за мен - и след като последното беше горепосочената капибара - поставих точка на дебатите.
          Дадохме на сина ни царско име. Царят на животните владее африканската савана. Един огнен, африкански изгрев за изгревът на младия живот. Едри щрихи с четката на пресекулки раждат яркото сияние на слънцето и силуетите на дивите животни. Сила и смирение, твърдост и нежност, миг на пробуждане, тържество на Живота...

Ето го и рожденикът:

На тати отмяната:

На мама гордостта:

...и щастието, и вдъхновението...целият живот:

И за финал - малко вкус - тортата е /беше, хахах/ с ванилови и какаови блатове и два вида крем - ванилово-сметанов и един невероятно вкусен шоколадов маскарпоне мус с портокал по идея на Ванилла - толкова е вкусен, че скоро обещавам да му посветя отделна публикация...