Рицарска торта

          Всичко започна преди почти 5 години...

         Това жените, сме много суетни същества, ще знаете. Способни сме на  всичко, само и само да се харесаме не само на околните, но най-вече в собствените си очи. Да флиртуваме с огледалото е една от основните ни цели и обикновено я преследваме с всички средства и докрай.
         Преди 5 години няколко дами с подобна цел превърнахме грижата за визията си не в тегоба, а в приятно и  преди всичко ползотворно сътрудничество. Постепенно темата, събрала ни във виртуалното пространство, се превърна в любимото ни местенце. Сутрин си пиехме кафето пред компютъра, споделяхме плановете си, търсехме помощ и подкрепа, пожелавахме си успех. Неусетно се сближихме толкова, че без да сме се виждали наживо , вече се познавахме и усещахме. Вече бяхме толкова близки, че дори най-съкровените ни тайни първо споделяхме там, в нашата си темичка. На всеки паднал духом подавахме ръка, за да стане и продължи напред, като истински рицари. Така съвсем естествено се появи онова "Рицарки на бялото кантарче", което с гордост носи днес всяка една от нас.
        Малкият ми син беше заченат, износен и "роден" в тази тема - той беше нашето първо малко Рицарче. Вече имаме няколко и както е тръгнало не само ще порастнат, но и ще ги изучим, оженим, че и внуци ще дочакаме заедно. И не защото не сме постигнали перфектната визия, а защото сме свързани завинаги - в силно, искрено и истинско приятелство.
        
          Рицарките сме голяма сила. Казвала съм това много пъти, но по-важното е, че и съм го усещала. Когато ми е било най-трудно, сякаш ангелски криле ме обгръщаха и аз знаех, че те, моите приятелки, са до мен, че ми подават ръка да изляза от дупката, че ме понасят на ръце през изпитанията. Сигурна съм, че всяка една от нас, когато е имала нужда, е усещала същото...
        
         Поредната Рицарска среща. И торта за нея, естествено.

          Не се учудвайте нито на показанията на бялото кантарче, нито на китката магданоз - наши, стари си закачки, мили, но емблематични спомени...и тъй като всеки един режим позволява отвреме навреме парченце черен шоколад, тортата е "режимна" - и как не, с 800 грама  черен шоколад ...

  

          Хайде, стига толкова. Време е да тръгвам. Чакат ме моите спътници, моите верни приятели. Тези, които могат да влязат там, където друг не може, за да са до теб в тежък миг; тези, които с часове могат да разговарят с теб, докато намериш покой за изтерзаната си душа, тези, които първи научават моите радости и болки...тази вечер ще мога да им благодаря за всичко това лично и да им напомня част от нашата приказка -

                                                        "Аз успях! Можеш и ти!"