Предай нататък! - Питка за здраве

          Преди няколко дни Илианка ни поднесе една прекрасна питка, която беше нарекла за здраве. Помоли ни ако желаем да приемем и предадем нататък този виртуален жест с пожелание за здраве. Знаете колко много обичам да меся и пека питки и разбирате огорчението ми, че точно в този момент нямаше как да сторя това - терасата, мястото, което поделям между двете си любови - цветята и печенето на питки и сладкиши - беше строителна площадка. Старият, очукан, но верен ми все още Раховец, мръзнеше самотен на другата тераса и самата мисъл да зъзна и аз край него също замръзваше още на етап "мозъчна дейност". Освен това по 3 пъти на ден миех, чистех, пренасях от едно място на друго плочки, лайсни, вар, цимент, лепило и инструментите на майстора, търчах между училището, градината и вечерните курсове...но едно съвсем новичко и лъскавичко Горение чакаше в хола...
          Неделя вечер. Новините по БТВ. Майсторът прибира последните си инструменти и тръгва. Аз, покрита от глава до пети с вар, с последни сили се затътрям в банята. Горещата вода блажено отпуска изморените ми и свити от студа мускули. Готова е. Моята мини-кухня, кътчето, предвидено за готвене, ме чака новичко, светло и...празно. Излизам, загърната с розовия си халат и молещо поглеждам половинката. "Ти да не си луда, утре ще я пренесем." Не, не мога да чакам. Искам да я видя там сега. Чудна картинка сме били в осветената тераса, сигурно сме се виждали от километър. Все едно. Вече можех да спя спокойно.
          Понеделник следобед. Връщам се от работа в 16. Трябва да взема малкия от градина и да бягам после на курс. А как ми се щеше да включа печката....все онази, Илианкината румена питка е в главата ми.
          Вторник. "Предай нататък! Предай за здраве!" Изведнъж се сепвам - няма случайни неща. Сред усилията ми да направя денонощието 25 часа, та дано да ми стигне, една червена лампичка мига в главата ми. няколко дни не разбирам какво става, защо съм нервна, сърдита, тревожна. Проблясва ми. 2,5 години... Ето какво било. Ето защо питката за здраве трябваше да изпека точно днес...

***

 

Ето я. Дъхава, топла, замесена с цялото ми любящо сърце.

Вземете си и пожелайте само едно - здраве.

Другото не е важно на този свят, другото е неизмеримо малко и нищожно.

Чупнете си и предайте нататък.

А аз ще съм тук, на всяко 27-мо число.

Вярвам го!

Защото истински, истински обичам Живота!

 

 

 

 

 

Продукти:

700 г брашно

10 г суха мая

150 г кисело мляко

150 мл вода

3 яйца/отделете единия жълтък за намазване/

60 г краве масло /разтопено/

1 с.л. сол

1с.л. захар

 

60 г краве масло /разтопено/ за намазване на корите

 

 

 

 

 

           Завесете еластично, нелепнещо тесто по обичайния начин. /продуктите са пригодени и за хлебопекарна/.

          Разделете втасалото тесто на три части и разточете три кръгли кори. Намажете двете с разтопено масло и ги наложете една върху друга. Горната оставете не намазана. Разрежете на четири от края навътре, без да стигате до средата. Всяка получена четвъртинка срежете на две, оставяйки борда цял. Промушете в разреза крайчетата, обърнете нагоре, оформяйки по този начин четирилистна детелина. В средата може да поставите топче тесто. Оставете да втаса още веднъж. намажете с отделения жълтък.

         Изпечете на 170 градуса за 30 мин или докато се зачерви приятно. Извадете и  намажете с масло.