Торта Ben 10 - Андриан на 6

          Отмина още една година. Днес нашият по-малък син става на 6 - толкова малко, като един миг от безбрежието на Вселената, и толкова много, като гигантска крачка от безпомощното създание, изплакало в една ужасно гореща августовска нощ до малкия човек със собствено мнение по всички въпроси - от подправките в любимото му ястие до избора на книжка в библиотеката. Да, точно така - преди два месеца Андриан започна да чете самостоятелно и вече с гордост се подписва сам в картона си в библиотеката. И тъй като батко му гълта книгите със скоростта на светлината, малкият два пъти седмично е в библиотеката, вече е любимец на библиотекарките там...та откъде всъщност започнах - да, от 6-ия рожден ден...преди 6 години август беше ужасно горещ. Спомням си как рано сутрин гладех миниатюрните бебешки бодита гола, а потта се стичаше по огромния ми корем. А днес изгладих купища мъжки ризи, хм, нелека е съдбата ми, нали :) Спомням си прозрачнобялото бузесто бебе, което кротко спеше в желязната количка в родилното отделение...а днес един дългуч почти е изпълнил леглото, е не като батко, но почти. Спомням си първите крачки на пухкавите крачета, гонейки една малка шарена топка...а днес ходенето го няма. Твърде отдавна е заместено от тичане. Дотолкова, че една красива Мария /"Мамо, леля Мария е толкова красива, даже по-красива и от теб!"/ още при първата ни среща го нарече Анди Енерджи.
           Спомени...твърде рано е за тях, но  тези 6 години са изпълнени с толкова много от тях - и хубави, и не до там. Обръщам се назад, но само с мисълта, че така или иначе нищо не мога да променя. А и не трябва. Всяка една усмивка е оставила топла прегръдка в сърцето ми. Всяка една сълза е отмила болката преди нея...моят малък син вече не е толкова малък. Вече може да ми носи покупките или нежно да целуне порязания ми пръст. И ако в тези обикновени на пръв поглед действия някой няма да открие нищо, аз, о, аз ще го опровергая - в увисналата до земята чанта или в тръпчивата от кръв целувка има повече обич и доброта отколкото майчиното ми сърце може да побере. И ако в тези малки жестове съм успяла да вплета поне малко от това сърце, то няма да съм живяла напразно. Защото много отдавна аз живея чрез децата си...
           След Франклин и Маккуин днес е ред на Бен 10 - сигурно няма 6-годишно момченце, което да не вперва очи в екрана, когато зеленоокият Бен 10 се трансформира в какви ли не извънземни, за да победи злото. Отначало мислех да направя и няколко от тези странни чудовища, но после се отказах, стори ми се твърде зловещо за един детски празник. Затова пък с огромно удоволствие моделирах Бен, е поне главата му. Защото краката ме измъчиха и последните ги оставих така, напукани, но вече нямах нерви. Е нищо де, каза малкият професор:), сцепили са се гащите в някоя битка:) Та проблемът е решен - запознайте се с Бен 10, току що оцелял след битка със сцепени гащи:)

           Вкусово тортата е вълшебна комбинация между шоколадови блатове, напоени с ароматно желе от дюли, и ванилово-сметанов крем с боровинки.

***

Честит 6-ти рожден ден, Анди!

Нека светът те посреща винаги през парадния си вход

и те води напред по пътя на реализираните цели 

и сбъднатите мечти!
Обичаме те! Гордеем се с теб!