Този есенен ден започва със спиращата дъха гледка от просторната тераса на хотела към един от най-красивите български върхове - Марагидик. Отдавна замисляхме да включим и децата в нашите планински преживелици, но все чакахме малкият да поотрасне. Е, щом преди седмица на тортата горяха 5 свещички, значи времето беше дошло. Закусваме, приготвяме раницата с вода, връхни дрехи и поемаме с колата към отправната точка на нашия маршрут - ВЕЦ Видима.
Утрото предвещава да е отлично за прехода - слънцето не прежуря както предишния ден, криейки отвреме на време лъчите си зад есенните облаци. Оставяме колата под сянката на дърветата, вземаме само вода и солети и потегляме. Видимското пръскало е вторият по височина на пада на водата водопад в България - 80 м. Намира се в Национален парк Централен Балкан. Отправна точка за туристите е кв. Видима на Априлци. От ВЕЦ-а тръгва достатъчно широк път, по който по-смелите шофьори, и то тези, които имат джипове или поне по-високи шасита могат да продължат доста напред. Ние не рискуваме, и с право - на места има по-дълбоки дупки или големи камъни, а и сме решили, че искаме да се насладим с пълна сила на красотата на Балкана. И сме прави - пътят следва завоите на река Пръскалска - малка планинска река, чийто води или подскачат с напевно ромолене по големите камъни, или изведнъж застиват в прозрачното спокойствие на малки вирчета. Хилядолетия силата на водата е ваяла скалистите си брегове, оформяйки причудливите си, гладки като огледало стени на своето русло...
Вече знаехме, че до Видимското пръскало ни делят повече от 6 км, или 2,5 часа в едната посока. Не знаехме колко от този пресечен маршрут ще може да измине малкият, затова вървяхме с умерено темпо, наслаждавайки се на вековните букови гори, реката, песента на птиците и...сладките къпини, които ни приканваха край пътя:
Реката опияняващо ромоли и радва очите ни с малките водопадчета, а мирисът на свежа шума е опияняващ.
На места скалистите брегове са искрящо бели и гладки - сякаш призрачни бели огледала...
Слънцето се скрива и по гърбовете ни пропълзява хлад...навлизаме все по-навътре в дебрите на Балкана...
Започва Националния парк Централен Балкан.
След приблизително 1 час умерен ход достигаме заслон и сядаме на кратка почивка. Прочитайки информационните табели изведнъж осъзнавам реалната възможност да се срещнем очи в очи с някоя рошава, обезпокоена от виковете /ей, ще ме умори с тези крясъци това дете/ на най-малкия турист мецана...
Есента загатва за себе си:
Дървена врата ни отвежда в може би най-красивото кътче на Стара планина - резерватът Северен Джендем - най-високо разположеният в парка и обхващащ северните склонове на връх Ботев. Следва последния участък от екопътеката - най-трудния, преминаващ през поредица от дървени мостчета, които те пренасят ту от едната, ту от другата страна на реката. широкият път свършва и продължавате да се катерите нагоре по меката шума или по обраслите с мъх камъни, понякога по тясна само педя пътечка...малкият учудващо не мрънка, а подскача като козле нагоре, с неизчерпаемата си енергия...трябва някой от двама ни да го държи здраво за ръка, защото пътеката на места е опасна.
Движим се в индийска нишка, оставяйки за всеки случай Калоян между нас. Нагоре по пътеката се катерят и други туристи, има семейства с деца, възрастни хора - застигаме ги, подминаваме, после те ни застигат и всички се радват на Андриан - най-малкият в този ден турист. Е, май сбърках - имаше един по-малък - пинчерът Заки, но той не се брои:))
Под дърветата килим от папрат:
Една малка душичка ни намигва изпод листата:
На места гората е млада, пораснала след падналата през 1987 г опустошителна лавина:
Огромни скални късове, сякаш разхвърляни от самия Крали Марко, се изпречват на пътя ни:
А вековните буки са успели да прораснат дори на невъзможни места:
От това място реката пресъхва в летния сезон:
Умората вече личи, децата на няколко пъти залитват, но продължаваме нагоре, окуражени от връщащите се туристи, които ни съобщават оставащите минути - "20, 10, 5...още минутка..."
...още минута и пред нас се извисяват двата върха - Параджика и Юрушка грамада и седловината между тях - Пилешки полог, по която тече и самият водопад:
Оттук нагоре, до подножието на самия водопад има тясна, но опасна пътека, която любители и неподготвени планинари като нас не бива да поемат...
Отдъхваме съвсем за кратко, защото над Видимското пръскало се скупчват облаци и ни лъхва леденина - трябва да побързаме ако не искаме да ни застигне буря - до колата ни очаква обратния път, или още поне 2 - 2,5 часа...
Слизането е по-лесно, но не по-малко изморително. Срещаме други групи туристи и този път ние сме в ролята на информация - "10 минути до горе, 30, 1 час..."
Очарователни жълти цветя ни примамват край една изоставена сушилня за билки. Протягам ръка да набера букет и се сепвам - та ние сме в резерват...запечтавам тази удивително простичка красота на снимка и продължаваме напред...
... след 4 часа и 40 мин един 5-годишен юнак вече смело може да се нарича планинар...а ние с батко му кроим планове за следващото лято, когато ни очакват Рилските езера...
Включвайте и мен в плановете за Рилските езера :) пък съм ви и пътьом.
ОтговорИзтриванеБраво на Андриан, че е издържал на първия си и немалък преход!
И как ще излезе мечка, щом е толкова гласовит, те сигурно са се изпокрили някъде дълбоко в гората :))
Хубава разходка, Ети!
Поздрави на теб и спорна нова седмица!
Напротив,напротив,много не се крият мечките,Пепи,ние кога слизахме от хижа Плевен си я чухме много ясно :) .И лисичка идваше да види има ли нещо за ядене,много сладка беше.
ИзтриванеМариета,браво на вас и най-вече на детето!
Надявам се ви е допаднал хотела.
Ние сега се върнахме от Рилските.
Сърдечни поздрави!
Нямаш си на представа колко полезна ми беше тази публикация! Миналата година бяхме там на пикник, вървяхме по широкият път и стигнахме до подножието на нещо като скали, откъдето започва по труден участък и поради факта, че сме с детенце и не знаехме колко и какво следва не стигнахме до водопада.
ОтговорИзтриванеСега, благодарение на теб знам, че натам е достъпно, още повече, че и вие сте с малко детенце. Много мислех тази седмица да го посетим, но като гледам водопада, май е по-добре да изчакаме дъждовете. Иначе екопътеката наистина е много красива. Страхотни снимки си направила.
За езерата включи и нас:) и ние ги отлагахме по същата причина:):):).
Благодаря ти за красотата, Мариета! Поздрави и прекрасна нова седмица!
Мариета, благодаря ти за чудесната и освежаваща разходка! :) В такива моменти си давам сметка колко малко познавам красивите природни кътчета на България.
ОтговорИзтриванеБраво на малкия планинар!
Хубава седмица!