6-тата година...

          Измина още една година. Толкова бързо, че и аз не разбрах как...Толкова много ги чаках до 5, а сега сякаш следващите хукнаха, като подгонени от вятъра. Не вярвах, че ще е така. Не вярвах, че спомените ще започнат да избледняват, че ще има дни, в които дори няма да се сещам; че червената лампичка понякога ще угасва и ще дава покой на мислите и душата ми. Не вярвах, че ще има утрини, в които просто ще се събуждам бавно и лениво, протягайки се като котка  с единствената мисъл за кафе...не вярвах, че ще има нощи, когато ще заспивам като младенец само и единствено от умора или натежала от хубави емоции...не вярвах, че полека лека ще стъпя встрани от пътеката, в която като бодливи тръни  в нозете ми се забиват едни и същи мисли, едни и същи въпроси и ще нагазя в тревата - избуяла пролетно, тучно зелена, пълна с макове и щурци. Господи, каква трева! И колко макове греят из нея - алени като кръвта!

          Иде ти да нагазиш и там да останеш. Да се излегнеш по гръб, да те скрие тази ухаеща трева, да те гъделичка с осилчета, да те опиянява с аромати на свежо, на земя, на полски цветя...да отвориш очи широко, ама колкото можеш, опитвайки се да обхванеш над себе си голямото небе. И да не мислиш за нищо. Само да гледаш как препускат по небосклона белите пухкави облаци, как ги гонят ветровете и превръщат вълмАта им в причудливи създания...

          Дали вече ще е така? Дали Животът ще се върне в руслото си, както се връща  излязла от коритото си след порой река? Иска ми се. Но и ме е страх. Да не забравя, макар че едва ли ще мога. Не се забравя лесно болката, безсилието, скършените надежди, ужасът...не се забравят лесно болничните коридори, стотиците съдби, сврели се в тъмните ъгли, миришещи на дезинфектант и на смърт...не се забравят отчаянието в очите, безсилието, убожданията на иглите, свитият стомах пред кабинета, когато чакаш резултатите от поредното изследване, безразличието или обратно  - загрижеността на хората в бели престилки...колко много неща трябва да помниш. И къде се събират? В сърцето ли? Нали е голямо колкото юмрука ми, я колко е малък той - като пиленце. Че как ги събра? Разтварям го. Нека излитнат. Като пеперуди. Като птици. Нека най-сетне забравя...трудно ще е. Но пък си струва да опитам. Че то, сърцето ми, вече 6 години продължава да бие. Продължава да ме води напред, към слънцето. И да ме връща там, където съм се чувствала по-жива от всякога. В тази, шестата година, пак обгърнах вековния чинар, пак каменният орел разпери криле над главата ми, пак се върнах в Родопа планина и открих още от неземната й хубост:

...пак морето ме приласка и ми позволи да посрещна много изгреви:

...и да изпратя още толкова залези:

          А Животът, ех, Животът...той не свършва, когато си мислиш, и не боли повече, отколкото можеш да търпиш. Нищо, че не ти се вярва. Всеки негов ден е Дар. И какво ще направиш с него е твой избор. Можеш да го пропилееш в самосъжаление или да прибавиш още нещо към списъка. В моя може да отметнете шофьорската книжка, собствения  мотор, народните танци, новите приятели. А какво съм приготвила за 7-мата година? Е, имате само 365 дни да почакате и ще разберете. Не че ги броя, просто за ваше улеснение. След 365 дни пак ще ви досаждам с мислите си, пък ако и тогава решите да ме прочетете, знам, че ще ви покажа още места, на които съм била по-жива от всякога, още морски изгреви и залези, още тучни поляни с алени макове, още пухкави облаци и ще допишем списъка...на надеждата. И на вярата. На смелостта. И на силата. И ще оставим стъпки в пясъка. За да ни следват. Напред. Към слънцето...

***

Този ден е още по-специален за мен - 16 години семеен живот!
Обичам те и ти благодаря мили мой!

Канелените кифлички на Карлсон

         

           "В град Стокхолм, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща живее най-обикновено шведско семейство с фамилното име Свантесон. Това семейство се състои от един най-обикновен баща, от една най-обикновена майка и от три най-обикновени деца — Босе, Бетан и Дребосъчето.

    И в цялата къща има само едно необикновено същество — това е Карлсон от покрива. Да, той живее на покрива и това само по себе си е вече необикновено. Може би в другите градове да не е така, но в Стокхолм почти никога не се е случвало някой да живее на покрива, и то в отделна малка къщичка. А, представете си, Карлсон живее тъкмо там.

    Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече. При това умее да лети. Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети самичък.

 ...Това беше най-хубавият пир с кифлички, на който Дребосъчето някога бе присъствал.

— Сега ми е добре — рече той, докато седеше до Карлсон на верандата, дъвчеше кифличка и пиеше какао с поглед, зареян над покривите и кулите на Стокхолм, които блестяха в слънчевата светлина. Кифличките бяха вкусни, какаото — отлично...Сега просто му се искаше да поседи на верандата, за да се наслаждава на слънчевите лъчи, на кифличките, на какаото и на Карлсон."

  

       Из "Карлсон, който живееше на покрива", Астрид Линдгрен

  Съботният следобед е особено подходящ да запретнете заедно ръкави и посипани с брашно и канела да се върнете със своето Дребосъче в детството, там горе, на покрива, където една малка дебела ръчичка посяга за още една кифличка ...

За тестото:

400 г брашно + още 50 г за доизмесване

150 мл топло прясно мляко

50 г захар

1 яйце

2 с.л. разтопено краве масло

1/2 ч.л. сол

10 г суха мая/25 г жива

За пълнежа:

100 г меко краве масло

100 г захар

2 с.л. канела

За глазурата:

50 г пудра захар

1-2 ч.л. прясно мляко

          В част от млякото сипете маята и 1 ч.л. от захарта и оставете да се активира. В останалото мляко разтворете захарта. Пресейте брашното, добавете солта. Направете кладенче и изсипете млякото, маяната смес, яйцето и разтопеното масло. Замесете еластично, нелепнещо тесто и го оставете на топло да втаса, докато удвои обема си.

         Смесете продуктите за плънката. Разточете тестото на правоъгълник с дебелина 4-5 мм, намажете го с канелената плънка, разрежете на две и навийте на рула. 

        Нарежете напречно на парчета с дебелина 2 см. поставете ги в хартиени капсули за мъфини или наредете върху хартия за печене на разстояние едно от друго. Оставете да втасат втори път.

         Сложете в предварително загрята фурна и изпечете на 180 градуса докато се зачервят. Извадете охладете.

         За глазурата разбъркайте пудрата захар с малко мляко и полейте на тънка струйка кифличките.

Източник

Пиде със спанак и сирене

За тестото:
600 г брашно
320 мл вода
4 с.л. зехтин/олио/
1 с.л. сол
1 ч.л. захар
10 г суха мая

За плънката:
300 г спанак*
1 връзка пресен лук
2 с.л. зехтин
100 г сирене
4 малки яйца
сол и черен пипер на вкус

масло за намазване


          От посочените продукти замесете тесто в хлебопекарна или на ръка. Оставете го да втаса и през това време пригответе плънката. Измийте и почистете от средната дебела жилка спанака. Нарежете го на ивички, а пресния лук - на дребно. Задушете лука в зехтина и щом омекне прибавете спанака. Гответе 3-4 мин и добавете натрошеното сирене. Разбъркайте няколко пъти и свалете от огъня. Овкусете със сол/ако е нужно/ и прясно смлян черен пипер. Охладете.
          Разделете тестото на четири части и всяка разточете съвсем леко на овална кора с дебелина 4-5 мм. Разстелете плънка в средата и подгънете навътре двата по-дълги края. Останалите в края ъгълчете защипете заедно, за да придадете характерната на пидето форма.

          Прехвърлете в тава, покрита с хартия за печене, и сложете в загрята на 180 градуса фурна. Щом крайчетата се зачервят извадете от фурната, с лъжица направете вдлъбнатина в средата на плънката и чукнете по едно яйце. Посолете и върнете във фурна, за да се запече.
          Извадете и намажете крайчетата с масло.

*Вместо спанак може да ползвате лапад



         

Яйчена салата

           Ако се чудите как да оползотворите останалите яйца от Великден - ето една идея за лесна, бърза и вкусна яйчена салата. Благодаря на Боряна за вкусното предложение!

Продукти:
10-12 твърдо сварени яйца
200 г майонеза
400 г кисело мляко
сол и черен пипер на вкус

           Обелете яйцата, нарежете ги на кубчета и ги посолете. Добавете майонезата и киселото мляко/разбъркайте го с вилица предварително/. Разбъркайте добре. Поднесете охладена и поръсена с прясно смлян черен пипер по желание.