петък, 28 септември 2012 г.

Овесени бисквитки с ябълка




Продукти:
150 г пълнозърнесто брашно
100 г овесени ядки
100 мл прясно мляко
1 яйце
30 мл олио
3 с.л. кафява захар
2 ч.л. канела
1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сол
1 голяма ябълка





          В купа смесете брашното, овесените ядки, солта, канелата, захарта и бакпулвера. Яйцето разбъркайте с млякото и олиото, добавете към сместа едро настърганата ябълка /предварително я обелете/. Изсипете течните съставки при сухите и бъркайте с вилица, за да се оформи тесто. Ако е необходимо, добавете още брашно.
           Оформете топчета и ги подредете в тава, покрита с хартия за печене. Притиснете леко с опакото на вилица, за да оформите бисквитки. Изпечете ги за 20 мин в предварително загрята до 180 градуса фурна.


неделя, 23 септември 2012 г.

Банички карталачки



Продукти:
1 ч.ч. вода
1/2 ч.л. сол
брашно до меко тесто

100 гр сирене
60 гр краве масло




          В купа сипете водата и солта. Пресейте над нея 1-2 ч.ч. брашно и постепенно, добавяйки брашно, замесете меко тесто. Разделете го на 6-8 топчета и оставете 15 мин да починат. В това време сложете глинен сач да се загрява на котлона/ ако не разполагате с такъв - използвайте тиген с незалепващо покритие/.
          Разточете всяко топче тесто на много тънка кора. Напръскайте леко с разтопено масло, поръсете с натрошено сирене и прегънете като плик за писмо. Разточете отново, за да се изтъни.
 




 



 
 
           Пригответе по същия начин останалите карталачки. Изпечете ги на нагорещения сач. Всяка карталачка намажете при сваляне от огъня с масло и от двете страни и поставете в съд с капак, за да омекне. Поднесете с кисело мляко.
 
 
 
 

събота, 15 септември 2012 г.

Галет с круши





За основата:
110 г краве масло
200 г брашно
1 яйце
50 г захар
1 ванилия

Пълнеж:
2-3 добре узрели круши /масловки/
1 с.л. захар
1/2 ч.л. канела

За глазиране:
1 с.л. течен мед

пудра захар за поръсване


 
 

 


          Нарежете в купата на миксера студеното масло на дребни кубчета. Пресейте над него брашното и разбъркайте на ниска скорост до образуване на трохи. Яйцето разбийте със захарта и добавете към маслените трохи. Продължете да разбърквате с миксера докато се образува топка тесто. Завийте я в домакенско фолио и охладете 1 час в хладилник.
          Разрежете крушите на четвъртинки, почистете от семенниците и нарежете на резенчета. Смесете захарта с канелата.
          Извадете масленото тесто за основата от хладилника и оставете няколко минути да се отпусне. Разточете върху лист хартия за печене на кръг с дебелина 3-4 мм. Изсипете в средата му резенчетата круши, като оставите свободен борд по края 3-4 см. Посипете крушите с канелената захар. Захлупете краищата на основата отгоре и ги намажете с течния мед.
          Изпечете галета за 25 мин при 180  градуса докато се зачерви. Извадете, охладете и поднесете поръсен с пудра захар.



неделя, 9 септември 2012 г.

Екопътека Видимско пръскало

 
 
 
 
 
 
                Този есенен ден започва със спиращата дъха гледка от просторната тераса на хотела към един от най-красивите български върхове - Марагидик. Отдавна замисляхме да включим и децата в нашите планински преживелици, но все чакахме малкият да поотрасне. Е, щом преди седмица на тортата горяха 5 свещички, значи времето беше дошло. Закусваме, приготвяме раницата с вода, връхни дрехи и поемаме с колата към отправната точка на нашия маршрут - ВЕЦ Видима.
 





          Утрото предвещава да е отлично за прехода - слънцето не прежуря както предишния ден, криейки отвреме на време лъчите си зад есенните облаци. Оставяме колата под сянката на дърветата, вземаме само вода и солети и потегляме. Видимското пръскало е вторият по височина на пада на водата водопад в България - 80 м. Намира се в Национален парк Централен Балкан. Отправна точка за туристите е кв. Видима на Априлци. От ВЕЦ-а тръгва достатъчно широк път, по който по-смелите шофьори, и то тези, които имат джипове или поне по-високи шасита могат да продължат доста напред. Ние не рискуваме, и с право - на места има по-дълбоки дупки или големи камъни, а и сме решили, че искаме да се насладим с пълна сила на красотата на Балкана. И сме прави - пътят следва завоите на река Пръскалска - малка планинска река, чийто води или подскачат с напевно ромолене по големите камъни, или изведнъж застиват в прозрачното спокойствие на малки вирчета. Хилядолетия силата на водата е ваяла скалистите си брегове, оформяйки причудливите си, гладки като огледало стени на своето русло...
          



          Вече знаехме, че до Видимското пръскало ни делят повече от 6 км, или 2,5 часа в едната посока. Не знаехме колко от този пресечен маршрут ще може да измине малкият, затова вървяхме с умерено темпо, наслаждавайки се на вековните букови гори, реката, песента на птиците и...сладките къпини, които ни приканваха край пътя:

 
 
          Реката опияняващо ромоли и радва очите ни с малките водопадчета, а мирисът на свежа шума е опияняващ.









          На места скалистите брегове са искрящо бели и гладки - сякаш призрачни бели огледала...





          Слънцето се скрива и по гърбовете ни пропълзява хлад...навлизаме все по-навътре в дебрите на Балкана...



          Започва Националния парк Централен Балкан.



          След приблизително 1 час умерен ход достигаме заслон и сядаме на кратка почивка. Прочитайки информационните табели изведнъж осъзнавам реалната възможност да се срещнем очи в очи с някоя рошава, обезпокоена от виковете /ей, ще ме умори с тези крясъци това дете/ на най-малкия турист мецана...






         Есента загатва за себе си:



 
 
     
          Дървена врата ни отвежда в може би най-красивото кътче на Стара планина - резерватът Северен Джендем - най-високо разположеният в парка и обхващащ северните склонове на връх Ботев. Следва последния участък от екопътеката - най-трудния, преминаващ през поредица от дървени мостчета, които те пренасят ту от едната, ту от другата страна на реката. широкият път свършва и продължавате да се катерите нагоре по меката шума или по обраслите с мъх камъни, понякога по тясна само педя пътечка...малкият учудващо не мрънка, а подскача като козле нагоре, с неизчерпаемата си енергия...трябва някой от двама ни да го държи здраво за ръка, защото пътеката на места е опасна. 
 
 



          Движим се в индийска нишка, оставяйки за всеки случай Калоян между нас. Нагоре по пътеката се катерят и други туристи, има семейства с деца, възрастни хора - застигаме ги, подминаваме, после те ни застигат и всички се радват на Андриан - най-малкият в този ден турист. Е, май сбърках - имаше един по-малък - пинчерът Заки, но той не се брои:))

          Под дърветата килим от папрат:

 
 
Една малка душичка ни намигва изпод листата:

 
 
На места гората е млада, пораснала след падналата през 1987 г опустошителна лавина:


            Водопадите по реката стават все по-големи:

 
 
 
          Огромни скални късове, сякаш разхвърляни от самия Крали Марко, се изпречват на пътя ни:




         А вековните буки са успели да прораснат дори на невъзможни места:


          От това място реката пресъхва в летния сезон:



          Умората вече личи, децата на няколко пъти залитват, но продължаваме нагоре, окуражени от връщащите се туристи, които ни съобщават оставащите минути - "20, 10, 5...още минутка..."


       ...още минута и пред нас се извисяват двата върха - Параджика и Юрушка грамада и седловината между тях - Пилешки полог, по която тече и самият водопад:








           За съжаление след сушата в летните месеци вода почти няма или поне е доста трудно да си види от площадката, на която се намираме...

 
Оттук нагоре, до подножието на самия водопад има тясна, но опасна пътека, която любители и неподготвени планинари като нас не бива да поемат...
 
Отдъхваме съвсем за кратко, защото над Видимското пръскало се скупчват облаци и ни лъхва леденина - трябва да побързаме ако не искаме да ни застигне буря - до колата ни очаква обратния път, или още поне 2 - 2,5 часа...






         Слизането е по-лесно, но не по-малко изморително. Срещаме други групи туристи и този път ние сме в ролята на информация - "10 минути до горе, 30, 1 час..."

         Очарователни жълти цветя ни примамват край една изоставена сушилня за билки. Протягам ръка да набера букет и се сепвам - та ние сме в резерват...запечтавам тази удивително простичка красота на снимка и продължаваме напред...



       ... след 4 часа и 40 мин  един 5-годишен юнак вече смело може да се нарича планинар...а ние с батко му кроим планове за следващото лято, когато ни очакват Рилските езера...