четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Много шоколадов браунис :)

Продукти:                                              
 300 гр натурален шоколад
50 гр краве масло
2 яйца
60 гр пудра захар
70 гр едро нарязани орехови ядки
70 гр брашно
1 ампула есенция ром

какао за поръсване

Разтопете шоколада с маслото на водна баня. Охладете леко и добавете яйцата едно по едно като разбърквате с миксер. Към шоколадовата смес последователно добавете пудрата захар, орехите и брашното. Ароматизирайте с рома.
Изсипете в малка по размер форма /кръгла - с диаметър 22 см или квадратна - 20-22 см/ върху хартия за печене.

Сложете в незагрята фурна и печете около 30 мин - когато е готов, браунисът се напуква леко отгоре, но във вътрешността си е леко влажен, плътен и сочен.
Охладете, наръсете с какао и нарежете на квадрати.











сряда, 23 февруари 2011 г.

Бонбони с бисквити, шоколад и орехи

Продукти за 25 бр.:
1 пакет какаови бисквити /180 гр/
50 гр краве засло
50 гр пудра захар
100 гр натурален шоколад
70 гр ситно нарязани орехови ядки
1 ампула есенция ром

За глазурата:
100 гр натурален шоколад
20 гр краве масло

В блендер смелете бисквитите. Добавете ореховите ядки, захарта, настърганият на едро ренде шоколад, разтопеното масло и есенцията. Размесете с ръка добре, за да се получи тесто /ако е необходимо - добавяйте по малко топла вода/.


С намокрени ръце оформете топчета с големината на орех и охладете в хладилник за час.
За глазурата разтопете шоколада и маслото на водна баня. Потопете всеки бонбон в шоколадовата глазура или го залейте с помощта на лъжичка. Оставете на хладно докато глазурата се втвърди.





вторник, 22 февруари 2011 г.

Торта "Лалета"

С мен се свърза Поля. Искаше да изненада майка си за юбилея.
Всъщност, оказа се, че искала да стори това още миналата година, но така и не решила да ми се обади.
За тази обаче беше категорична - искаше аз да направя тортата. Беше се спряла на кошница с цветя. В хода на обмислянето на тортата идеята се трансформира до по-стилния и нежен /поне за мен/ сегашен вид - нежни лилави лалета, разцъфнали сред зеленина - предчувствие за настъпващата пролет.



Моделирането на лалетата ми достави истинко удоволствие. А покриването на самата торта стана невероятно бързо и леко - веднага осъзнах, че Поля и брат й са вложили цялата си синовна обич в желанието за тази торта, затова и тя стана толкова красива.



При избора на вкус Поля се съобрази с близките си - какаови блатове и ванилов крем с парченца банани. Сподели ми, че ако беше избирала торта за себе си, то тя непременно щеше да е шоколадова.
Затова реших да я изненадам с ето тези бонбони с хрупкави какаови бисквити, орехи и парченца плътен, натурален шоколад:



И макар че днес февруари реши да напомни защо го наричат Малък Сечко и ни засипа със сняг, вярвам, че тази разцъфнала пролетна градина ще донесе много настроение на своята получателка:




събота, 19 февруари 2011 г.

Торта с кукла за кукла

Зимният период е много натоварен откъм празници за семейството ми.
Крак повлича майка ми, след нея - съпругът ми, после следва именният ден на баща ми, съпруга ми и малкия ми син, взети заедно, рожденият ден на баща ми, после идват Коледно - Новогодишните празници, рожденият ден на големият ми син, моят и на сестра ми, годишнина от годеж, рождения ден на племенницата и ... уморена от толкова празници и торти приключвам на 8-ми март.

Та на крачка от финала дойде ред на тортата за малката ми племенница.
Ще попитате "А какво търси тя в раздела Поръчкови торти ? ". Почти съм ви се обидила - знаете ли от кога ми е поръчана - още отпреди 3-4 месеца. И я поръчай не кой да е, а самата виновница за радостното събитие - моята сладка 2-годишна вече кукла.
Поръчката беше една от първите фрази, които произнесе правилно и съм много горда от този факт - "Ея паи тоута с кука" - превод /не в ефир:)/ - "Леля ще ми направи торта с кукла"
И понеже леля си има само едно такова съкровище - слуша и изпълнява.
Кукла - кукла. Добре. Идеята "узря" веднага - разкошна кукла Барби с още по-разкошна рокля с фусти, панделки, фльонги и всякакви подобни момичешки атрибути.
Тук ще вметна колко зажадняла беше за такъв род торта и играчка моята мъжкомайчина душа.
Такова животно, разбирайте кукла, вкъщи няма. Всякакви превозни средства, топки, войници, камиони, багери, пистолети, конструктори, писти и подобен род момчешки играчки има натрупани в кутии, кашони, гародероби и за срам и модел - нито една кукла.
 Реших да направя 2 в 1 -ще купя за подарък една красива Барби, ще  бучна горната част в тортата, после да си я мият и сглобяват.
Да, ама до преди две седмици, когато случайно влизайки в един магазин, направо зяпнах - на витрината прекрасна кукла, с дълги къдрици, пее и говори /при това на български и с детско гласче/ и не в типичния за този род изделия бонбоненорозов цвят - а стилна и красива, в кафяво кадифе и сладка барета. Не се стърпях и я купих на момента. Дотук добре. Обаче първоначалният тортен план пропадна. Нямаше как да не изпълня обаче тази толкова чакана от мен поръчка. Куклата ми искаше торта с кукла, щеше да я има. Ето я -  копие на истинската кукла, малката тортичка отпред закрива, но дори елечето си има същата панделка като на оригинала.




Опасявах се, че няма да се справя, но за пореден път се убеждавам, че когато правиш нещо с любов - то винаги се получава. Моделирането на миниатюрната кукличка /висока е едва 8 см/ ми отне  точно 1 час. Единствената разлика с истинската кукла е цветето на баретката, но тя е умишлена, като свързващ елемент с дизайна на тортата.









По желание на клиентите - какаови и ванилови блатове, шоколадов крем, ванилов крем с парченца сочни праскови.

събота, 12 февруари 2011 г.

Торта "Ин Ян"

Всички сте чували за легендата, според която Бог разделил човека на две половинки и до днешен всеки от нас търси своята.
Е, аз намерих моята преди 11 години. Малко повече, ако трябва да бъда точна, но  преди 11 тодини на този ден ние започнахме своя съвместен живот като партньори, приятели, като родители на бъдещите ни /тогава/ деца.
Според българската традиция на този ден беше годежът ни, а подписахме официално в един много топъл и слънчев майски ден, но за него ще ви разкажа, като му дойде времето.

Животът ни поднесе много радост, отразяваща се в два чифта светли, закачливо усмихващи се очи, много нови предизвикателства, много успехи, имаше и трудни, много трудни дори моменти, чиито изпити взехме "с пълно 6" / Флора :) /.

Като едно цяло - така възприемам нас двамата. И затова не се двоумях при избора на дизайн за тортата, посветена на този наш празник.



Теорията за Ин и ЯН е една от най-древните във фън шуй. Според нея всичко във вселената се състои от 2 противоположни, но дълбоко свързани сили – ин (женското начало) и ян (мъжкото начало). Взаимовръзката между тях създава същността на живота около нас.

Изразени в цветове, ин се представя от черното, а ян – от бялото. Едната сила не може да съществува без другата – така както денят ще изгуби смисъла си без нощ, звуците – без тишина и топлината – без студ.

Те са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си частица от другия. Това виждаме в двете "очи" или "точки" на символа. Така двете сила са винаги свързани и равностойни по значение. където едната сила отслабва, другата нараства.Ин и Ян се привличат и не могат една без друга, както не може да има светлина без мрак и нощ без ден.

Най-добрата репрезентация на отношението между ин и ян е познатият символ Тай-Чи – идеален кръг с два контрастни цвята – бяло и черно, които заедно създават цикъла на живота и които съдържат в себе си частица от противоположната енергия.
                                                                                                                          Източник

Ето я и днешната торта - две половинки, свързани заедно, пропити една в друга, разцъфтели като нежни розови пъпки - ние самите:



Тъй като съпругът ми обича шоколад, много шоколад, тортата е шоколадова - ванилови и шоколадови блатове, шоколадов крем с хрупкави шокобисквитки, глазура от мноооого тъмен шоколад. Декорация - моделираща маса.





Скъпи мой, с тази торта ти казвам "Обичам те, благодаря, че си до мен!"

 






вторник, 8 февруари 2011 г.

Рисувана вита торта "Сакура"

На всеки рожден ден човек си прави малка равносметка на изминалата негова житейска година.
Днес е моят рожден ден. И на сестра ми, с която по стечение на обстоятелствата делим една и съща дата, макар и със 7 години разлика.
Моята изминала година ми предложи не една горчиви чаши. Изпих ги до дъно, хвърлих ги през рамо и без да поглеждам назад, продължавам напред. Вярвам и знам, че това бяха последните горчиви капки, които ми поднесе животът. Оттук насетне предстоят само щастливи, спокойни и изпълнени с много обич и хармония години.
За мен, моята сестра, моето семейство, за децата ми!



Дълго обмислях и тортата за празника. Може би това е тортата с най-голяма символика, която можете да си представите.
Идеята за нея дойде от последния ми завършен гоблен /другата ми страст/. Влюбих се в него още щом го видях. Бях точно в онзи период от живота си, за който писах по-горе, и  реших, че непременно ще го ушия. Заради красотата и нежността му, заради пожеланието, което носи - Благополучие.
Гобленът е "Бонсай сакура". Ако някой не знае, ще поясня - сакура е дървото японска вишна.

В продължение на много векове сакура (японска вишна или черeша), e любимият цвят на японците и е станал символ на японския характер. Обяснението е не само традиционната японска привързаност по красота и изящество, на които е основан естетическия принцип на японската култура.

Пролетта в Япония преди всичко се асоциира с цъфтежа на сакурата.

Времето на разцъфтяване е много близко до японската душевност с усещането си за преходност на живота.

На фона на покритите с млади листенца хълмове, още повече изпъква красотата на разцъфналите вишневи дървета. Въздухът е наситен с топлота и сладък аромат, който кара кръвта по бързо да са движи в тялото и ни събужда за време на нова любов, ознаменуващо триумфалното начало на пролетта, на радостта от живота.
И сякаш за миг е изчезнала зимата с усещането за студ, и за нея ни напомнят само “снежните бури” от листенцата на вишната. Дори облаците са се променили и са станали по- пухкави .

Планинската вишна е дивият вариант, древни прадеди на повече от 300 видове култивирани домашни вишни. С живота си само 40 години те са едни от най-краткотрайно живеещите дървета. Ефирните цветя са иключително нежни И дори силен дъжд може да причини тяхното преждевременно падане.

Сакура символизира красивата, но променяща се природа, лайтмотив известен в Японската поезия и проза, които често се наричат "моnо aware" – изтънчено чувство на тъгa.

В края на сезона, умиращите цветове падат като сняг върху земята,образувайки безкраен килим от бели листенца. Дървото се пресъздава на земята, тъмните сенки от голите клони като че ли поддържат падналите цветове, напомняки за непрестанното колело на смъртта и живота.
Източник






Задължителна част от японската градина са дръвчетата бонсай. В действителност бонсаите в днешният си вид са пренесени в Япония от Китай, но са се превърнали в неразделна част от японската култура и Япония има изключителна заслуга за широкото разпространение на тези миниатюрни дръвчета по света.



Ето го и гобленът, на живо е в пъти по-красив, а като го рамкират ще покаже цялата си прелест:

                                                                        
А това е тортата - какаови блатове, напоени с тръпчив вишнев сок, ваниловосметанов крем, сочни коктейлни череши...вкуса също се вписва в цялостната идея.

И за да не спирам дотук - нали ви обещах торта, изтъкана от символика - йероглифи, носещи здраве, дълголетие и щастие:






Сигурно звучи ужасно нескромно, но много си я харесвам - получи се точно такава, каквато я исках, каквото я обмислях в продължение на месеци...тя е въплъщение на надеждите и мечтите ми, на пробуждащият се след дългата зима и сблъсъка със смъртта живот...тя е въплъщение на моя живот...





Ето ги заедно:





И както след дългата зима с безмилостни снежни виелици от мъртвите клонки разцъфват нежни цветчета така и аз - поемам дълбоко въздух в този невероятно слънчев, пролетен февруарски ден и поемам напред, напред към слънцето...

събота, 5 февруари 2011 г.

Пърленки

Продукти за 8 броя:           

600 гр брашно
200 гр кисело мляко
100 мл топла вода
50 мл олио
1 ч.л. сол
1ч.л. захар
1 пакетче суха мая /20 гр жива/

масло за намазване
по желание - шарена сол или скилидка чесън за овкусяване

От изброените продукти се замесва тесто. Оставя се да втаса. Разделя се на 8 къса, които се разточват на плоски питки. Пекат се в загрят оребрен тиган /скара/сач, без да е намазнен предварително.
Горещи се назват с масло и по желание се натъркват с разрязана скилидка чесън или се поръсват с шарена сол.


     
                                

Сач с пилешко и зеленчуци на фурна

Много обичаме разните мръвки на сач и често си ги поръчваме в ресторант. Толкова ни харесват, че миналата година най-сетне се сдобих и аз с този простичък глинен съд, който превръща всичко, сложено за печене в него, в невероятно вкусно ястие. Е да, ама врътнята над него е голяма. То първо запечи мръвките, извади ги, запечи зеленчуците, после сложи пак мръвките, та сметана, та кашкавал...ааааа, нямам нерви да седя 1 час над котлона и с  реалната опасност докато са изпуснати от поглед, наследниците да обърнат къщата с главата наопаки :) .

За всяка болка - и билка, та и аз - за всеки проблем - решение.

Бързо, лесно и все така вкусно - сач на фурна.

Продукти:                                
400 гр пилешко филе /или крехко свинско, телешко, наденичка или комбинация от всякакви мръвки, които обичате/
2 глави лук
2 моркова
1/2 стрък праз
4-5 розички броколи
2 шепи замразен грах
4-5 печурки
4 сурови чушки
4-5 предварително сварени картофа
100 гр кашкавал
по желание - синьо сирене, сметана, соев сос

Намазнете сача с мазнина. Наредете пилешкото /или друго месо/, нарязано на хапки. Посолете леко /съобразете количеството на солта с това, че ще се сложи кашкавал или сирене, които са солени/.
Отгоре поставете зеленчуците - лукът и празът на полумесеци, морковите на ивички, гъбите на пластинки, накъсайте броколите на малки цветчете, сложете граха, чушките на ивички - и изобщо импровизирайте с наличните зеленчуци.
Овкусете по ваше желание и покрийте плътно сача с два пласта алуминиево фолио. Поставете в студена! фурна и печете 40-45 мин в зависимост от крехкостта на месото.
Проверете след това време готовността - ако месото е изпечено, добавете нарязаните на едри парчета сварени картофи, полейте с малко сметана и посипете обилно настърган кашкавал. Върнете във фурната докато кашкавала се разтопи.



А докато мързеливият сач се готви съм във фурната имате време да приготвите още нещо вкусно към него - предлагам ви да погледнете следващата рецепта - ммммм, топли пърленки!
                                                

сряда, 2 февруари 2011 г.

Кекс "Зебра"

Продукти:
125 гр краве масло
3 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. сода бикарбонат
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
3 с.л. натурално какао
1 ч.л. настъргана лимонова кора

Глазура:
100 гр млечен /натурален шоколад
30 гр краве масло

Мекото масло се разбива до пухкав крем със захарта. Прибавят се едно по едно яйцата, след това киселото мляко със содата и пресятото с бакпулвера брашно.
Сместа се разделя на две части. Едната се ароматизира с лимоновата кора, а към втората се прибавя какаото.
В кръгла форма се излива по една лъжица от всяка смес една върху друга като се редуват. По този начин готовият кекс при разрязване ще се получи на светли и тъмни ивици като окраска на зебра.
Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 30 мин или до суха клечка.
Изстинал се залива с глазура, приготвена от разтопения с маслото шоколад.